Николай Иванов: Цялата държава е тръгнала с главата надолу.

12.05.2017
0 коментара | коментирай
Николай Иванов: Цялата държава е тръгнала с главата надолу.

А ние не може така да мачкаме Левски

Назаем от „Козлодуй днес“
Николай Иванов е роден на 11 август 1954 година във Велико Търново. Завършил е Великотърновския университет. Автор е на книгите "Георги Измирлиев", "Литургия за непокорните", "Георги Обретенов", "Апостолски времена", „Разкрити документи за гроба и костите на Левски”, „Нови факти за В. Левски” и други. През 1987 година романът „Апостолски времена” е удостоен с трета награда на конкурса за литературни произведения в Пловдив, посветен на 150 години от рождението на Васил Левски. Иванов е анализирал различни документи в продължение на 30 години, които според него хвърлят светлина къде са открити гробът на Левски и черепът на Бенковски през 1937 г. По думите му се намира на ул. "Дамян Груев" в столицата, около сградата на Министерството на земеделието и храните. Според Николай Иванов, ако мястото се разкопае, е възможно в пръстта да бъдат намерени дребни костици, които да се изследват и да се докаже дали действително са на Апостола.

С какво Ви привлича историята?
Значи, Караславов казваше, ние нямаме момчета, нямаме писатели, които да могат да пишат и да могат да ползват исторически архивни документи. Тъй като той самият това казваше, че архивният документ се явява на майстора като отвес за тази визита и това съчетание е много рядко, аз никога не си обясних кога Караславов пише. Той отваряше пръв издателството и си отиваше последен. Той е така да се каже човекът, който ме насърчи да се занимавам с история. И тогава, преди романа за Левски, написах един роман - „Литургия за непокорните”, който беше за църковната борба. Романът е посветен на Иларион Макариополски и обхваща най-важните и съществени моменти от живота и делото му. До ден днешен се явява единственият роман на тази тема.
Във Вашата книга „Още щрихи към портрета на Ат. Буров” са включени само факти и открития за Буров. Разкажете повече за предисторията, която включва само факти и открития за него?
Всичките ми книги, за разлика от тези на всички други автори, включват само нови  факти и събития. Една книга се познава, когато я отворите и погледнете научния апарат - има ли вътре архивни единици като цитат. Това е белегът. Аз винаги така проверявам и така откривам всъщност хубава или не е дадена книга. Има ли архивен документ означава, че авторът поднася нови неща, а читателят - тоя двуглав змей - изпива всяка „капка кръв”, която му се предостави. Това иска читателят - нови неща. За Буров успях да открия, че там, където е живял, на тавана в град Дряново, синът на собствениците на къщата две години е бил заедно с него.Един професор е присъствал на зариването на къщата на Буров с хиляди документи в мазата с фадрома, за да се построи спортна площадка на училище „Вичо Грънчаров” в Горна Оряховица. Книгата ми е опит да покажа предисторията на политическия живот в България. Предистория, която включва 250 години преди Възраждането. Това са годините, в които в Лясковец партиите са се наричали тарафи и Буровата тарафа (партия) е воювала срещу Узуновата. Това са били особено жестоки политически убийства. Още по-интересни са неизвестните снимки. Ние, заедно с един професор, открихме какво значи тарафът. Тарафът, тарафаджия значи политик. Цялата битка по онова време, преди освобождението, се е водила за местната власт. И когато идва вече освобождението, тарафата на Бурови става Обединената народно-прогресивна партия (ОНПП). Трима човека са обесени, убити от противниците на другата тарафа, Узуновата тарафа, която е действала тогава против тях в Лясковец. Извикали единия му чичо за малко навън и го застреляли. Бащата и дядото на Буров също са били отровени. Отровили са ги със стрити конски косми. Ужасен и мъчителен начин, защото те се подуват и умират в адски мъки. Двама от чичовците на Буров са отровени и един е бил застрелян. Обединената народно-прогресивна партия (ОНПП) е политическа партия в България, образувана след сливането на 6 ноември 1920 на Народната партия и Прогресивнолибералната партия. Сред нейните изявени дейци са Атанас Буров, Теодор Теодоров, Стоян Данев, Иван Евстатиев Гешов, Михаил Маджаров. ОНПП е сред основните опоненти на правителството на Българския земеделски народен съюз. През 1922 тя се включва в коалицията Конституционен блок, а след Деветоюнския преврат през 1923 година се влива в Демократическия сговор. Сред тях има снимки на гроба на баба му, както и една голяма фотография от сватбата на сина на Буров – Иларион, в Русе. Също така за тези, които не знаят, ще кажа, че Атанас Буров е имал трима сина – Нико, Атанас и Иларион, кръстен на Иларион Макариополски. Точно за този му син почти няма запазена никаква информация, така че една от големите ми гордости е тази снимка от сватбата на Иларион. Някои от документите в книгата разказват и за заниманията на банкера с производство на семена.
Бащата на Буров – Димитър - и брат му - Иван - също присъстват в книгата, какво ще споделите за тях?
Те са носителите на банкерската жилка, но и за тях историята е запомнила малко факти. Баща му Димитър например е създателят на Българското застрахователно дружество, а Иван се е занимавал и с археология. Той е притежавал най-голямата колекция от монети преди 9 септември 1944 година. Къде са тези монети сега никой не знае, но се знае, че Иван Буров е създателят на Фонд за археологически проучвания.
Вярно ли е, че Атанас Буров е произвеждал суджук?
Най-интересното е, че за първи път ние виждаме банкер, който се опитва да произвежда нещо. Той е произвеждал суджук. Да така е.
Атанас Буров е иконата за богат човек в България според повечето хора, това така ли е?
Да, така е и има защо.
Разкажете ни повече за книгата „Нови факти за Васил Левски и Стефан Стамболов”? Как и защо решихте да съберете двама национал–революционери в обща книга?
Те двамата са събрани неслучайно. Те са събрани, защото най-дейният заместник на Левски е Стефан Стамболов. Аз искам да напомня на нашите съграждани, че с решение на няколко революционни комитета, най-вече търновския, непосредствено след обесването на Апостола, като негов заместник се явява за кратко време Атанас Узунов. След това на негово място застава Стефан Стамболов. Ние трябва да приемем направеното от Стамболов като едно продължение на делото на Апостола. Смятало се е, че Стамболов не е взимал пряко участие във военните действия. Показали сме списък, според който му е забранено участие във войсковия живот. Той ги посещава само като кореспондент на московските и петербургските издания. Документи доказват, че Стамболов е бил полезен не като човек с пушка в ръка, а със своята харизматичност и революционна обаятелност. С невероятните си умения  да вдига масите. Стамболов е този, който организира първите войнишки комисии, без да има необходимите законови актове за това. Той е бил безценен, когато Велико Търново се залива от бежанска вълна от Тракия, опожарена Стара Загора. Издава решение, с което задължава гражданите да вземат определен брой бежанци в своите домове. При отказ, домакините е трябвало да заплатят по 45 гроша. Друг важен акцент е моментът, в който Стамболов преминава Дунава след Априлското въстание под обстрела на турските караули. В книгата ми е представен моментът, в който държавникът поставя въпрос да се изнесе от къщата на Любен Каравелов остатъкът от документи, които са част от архива на Дякона. Стамболов е пряко свързан като цяло със запазването на архивното наследство на Левски. Лично аз мисля, че ако Стефан Стамболов не беше завършил така трагично, може би нямаше да има такива последици за държавата ни след войните. Успяхме да намерим уникални по рода си неща за Левски и откраднатото злато. Намерих дори жената, под чийто технически надзор като ръководител е изкопано то.
А откъде изникват новите факти за старите времена?
Те изникват от там, откъдето нашите академици пишат есета. Те есета, а пък ние писателите пишем научни трудове. Защото те не се движат, четат си старите лекции, а студентите знаят повече от тях. Има много такива случаи. Като например има едно оплакване от номинираните за Оскар, двама български кандидати, едното момче се оплаква, че като казал на своя преподавател в Техническия университет, че нещо си там не е така, онзи станал, казал, аз ви запомних колега… След което от думите на момчето става ясно, че е направил всичко възможно да не следва тази специалност по нататък. Тоест, имаме един парадокс. Студентите, след като четат повече, знаят и са по-образовани от професорите си.
Може ли да вярваме на историята, която днес се изучава в училище?
Повечето от историята е писана от такива като академик Косев, неговият баща чете секретния доклад за Петка Самарджийска и не се знае и той дали е чел архива или просто са заблудили Тодор Живков навремето. Значи основният недостатък на нашите академици е … един академик получава 2700 лева над пенсията си всеки месец. Те нямат причина да ходят да работят. Те стоят и потъват в разкош.
Проявяват ли децата жив интерес към историята?
Да, разбира се, че проявяват и аз лично се радвам много на тези прояви. Случайно бях повикан от директора на регионалната библиотека във Велико Търново и посетих няколко села. Прави ми впечатление, че децата от 5 клас искат да занесат книгата за костите на Левски на майка си и на баща си. Децата искат да занесат тези книги на родителите си. Едно момиченце пък каза, че ние не може така да мачкаме Васил Левски.
Какви нови проекти да очакваме от Вас в бъдеще?
Вече съм много отчаян, особено след едно предаване. Аз вече не знам какво да Ви кажа. Звъннах на двама мои приятели, професори, няма да им споменавам имената, които са специалисти по Левски, и никой не иска да повдигне въпроса, да се занимаваме, че всъщност е извършено едно духовно престъпление. Академик Косев, баща му чете доклада през 1983- 1986 година. Този Косев пише сега за величието на Левски и продължава заедно с Иван Гранитски да се разхождат с една книга, която на практика е сборник от есета. А ние трябва да пишем научната част. Ето какво се получава. Всичко, цялата държава, е тръгнала с главата надолу.
Правите изложби. Разкажете за тях повече?
Всяка една нова книга аз я правя а с нови неща. Новите неща са един път филм, един път правя документална изложба. Защото по този начин се наблюдава целият процес на тези нови факти и събития. Това е тъгата на нашите научни среди. Станаха доценти и професори, без да работят в архив. Това е едно престъпление. Аз съм анализирал различни документи в продължение на 30 години, които според мен хвърлят светлина къде са открити гробът на Левски и черепът на Бенковски през 1937 годна. Те се намират на ул. "Дамян Груев" в столицата, около сградата на Министерството на земеделието и храните. Аз мисля, че ако мястото се разкопае, е възможно в пръстта да бъдат намерени дребни костици, които да се изследват и да се докаже дали са на Апостола. Моята изложбата пък показва фотография на човека, който последен се е докоснал до костите на Апостола и подписа му върху документа, срещу който ги е получил за идентификация. Показан е гробът на Левски до Министерството на земеделието в точното му заснемане на картографски план в мащаб 1:250 през 1894 година. Приложена е акварелна картина на изоставения му гроб от 1909 година, преди върху него да бъде положен паваж, и други неизвестни досега факти.


 



Коментирай

Име

E-mail

Коментирай

Запознах се с условиятa за писане на коментари

* Сайтът не носи отговорност за публикуваните читателски коментари

ВИЖ TV

РАДИО "РИВЪР ФМ" - ТВОЯТ РИТЪМ!

TV програма
В момента програмата на Виж ТВ се актуализира. В най-скоро време ще бъде достъпна и на www.kozloduy-bg.info


Изтеглете вестника в .pdf формат.