Дейв и Рут Вела: Това е единствената държава, в която искаме да живеем

24.10.2014
11 коментара | коментирай
Дейв и Рут Вела: Това е единствената държава, в която искаме да живеем

Дейв и Рут Вела: Това е единствената държава, в която искаме да живеем
 

Визитка
Дейв и Рут Вела са от Ливърпул, Англия, но са избрали България за свой дом. Той е на 53, а тя на 44 години. В началото на тази година Рут се е пенсионирала, след тринадесет години работа в съда. Той е инженер по образование, но от 18 години работи като мениджър проекти. Дълги години е работил в Африка и държавите от Карибския басейн, а сега е на договор към фирма, работеща на площадка АЕЦ „Козлодуй”. Имат трима сина и ваймарски териер на име Тили. Често може да ги видите да се разхождат в града или просто да пият кафе в някое от козлодуйските заведения.

Разкажете какво ви доведе в България. Кога за пръв път посетихте страната ни?
Рут: Първият път, когато дойдохме в България, беше преди 12 години. Тогава бяхме на ски в един от курортите ви и много ни хареса. Няколко години по-късно Дейв си намери работа тук. Първо дойде за четири години и половина, а след това за още две и от около девет е в България. При второто му посещение тук решихме да купим къща и да се установим. На третия път го направихме. Продадохме дома си в Англия и купихме къща в едно Великотърновско село. Изобщо не искаме да се връщаме в Англия. През януари тази година аз се пенсионирах след дълги години работа в съда. Тук сме, защото Дейв много обича България.
Дейв: Хората тук ми напомнят за хората в Англия преди 50 години. Децата все още имат обноски, любезни са. Когато видят непознат, искат да му помогнат. И все още имате традиции, като например мартениците. Аз мисля, че е много проста и лесна традиция и можеш или да похарчиш пари, за да купиш, или просто да си го направиш сам. Това е хубава традиция, която да се празнува, и аз много я харесвам. Спомням си веднъж,  когато бях в София, може би преди година, и се изгубих. Бях с колата и имах карта. В пиковия час един мъж спря, но не разбираше английски, а аз пък не говоря български и каза само „Карай след мен” и ме заведе там, където исках да отида. И това в София. Точно там, където най-малко можеш да очакваш подобно нещо. Това много рядко може да ти се случи там. Където и да ида, когато и да стане това, всички са много възпитани. Дори, когато ме спре полицай на пътя. Може да не ме разбират, но са много вежливи и възпитани. Много сме щастливи тук, а щом веднъж направя ракия, вече официално ще съм българин (смее се).
Всеки българин казва, че е лесно и неговата ракия е най-добрата. Аз никак не обичам, а предпочитам мастиката. Това е единственото питие, което пия. Вдигам тост с ракия, но не пия ракия.
Рут: Когато купихме къщата, съседите ни донесоха по едно шише ракия и сега буквално сме препълнени от всякаква по вид ракия. Наш приятел пък ни даде рецепта и ни обясни как точно се прави. Съседите ни, които живеят срещу нас, дойдоха и ни поздравиха за добрия избор, който сме направили, след като сме дошли в тяхното хубаво селце.
Дейв: Много обичам къщата си. Намира се на тихо и спокойно място и сме заобиколени от прекрасни хора.

По-рано споменахте, че имате трима сина. Как реагираха те, когато им казахте, че идвате да живеете в България?
Дейв: Да, те са на  23, 25 и 27 години. Големи момчета са и много обичат България. Живеят в Англия, но са тук за празниците.
Рут: Наскоро средният ни син беше тук, а през септември очакваме родителите на Дейв.

Какъв беше животът ви в Англия, преди да дойдете тук?
Дейв: Рут живееше в Англия. Аз винаги бях на път. Пътувах до Африка или Карибите. Бях на работа постоянно. В Англия социалният живот е много труден. Прекалено много спънки и неприятности има. Дълги часове работа, плащат се много такси и данъци. Тук обаче не е така. Имаме активен социален живот и често излизаме. Там се срещахме само с най-близките ни приятели и съседи и то основно в почивните дни, защото през другото време си прекалено изморен. Това е първата ми работа от 9 до 17 ч. изобщо в живота ми. Никога до сега не съм имал такава. Обикновено работех по седем дни в седмицата по повече от осем часа и сега и се наслаждавам.

Това от своя страна предполага едно по-високо ниво на заплащане. Нали така?
Дейв: От моя гледна точка парите тук са повече, имайки предвид данъците, които плащаме в Англия. За една година там са около 5 хил. лева, а тук са 50 евро. Токът и водата тук са много по-евтини.
Рут: Дори нормални и обикновени неща, като цигарите например, тук са 5 лева, а в Англия са около 20 лева за пакет и това е много неприятно. Особено за младите хора, които казват, че искат да отидат в Англия. Ние питаме защо, а те казват за повече пари.
Така отиват и разходите започват - за наем, данъци и други неща. Цигарите също са разход и за други неща не остават никакви пари. Един барман в Англия получава 1000 паунда,  с които трябва да си плати  данъците и сметките. Така му остават 800 паунда, с които да си плати храната, цигарите, наема, кабелната и всички други неща и не остават никакви пари. Ставаш все толкова беден, колкото си и тук, но тук си много по-щастлив. Можеш да отидеш на разходка до Радецки, парка, да си направиш за много малко пари един прекрасен ден навън. Това е нещо нормално, докато в Англия е много трудно, най-малкото защото зависиш от времето. Дори това бедствие, което се случи в Мизия. Страшна катастрофа. Ние познаваме хора, които живеят там и са заедно, за да си помагат, обществото е сплотено, за да си помогне. Всички се събраха, за да помогнат. Обществото се обедини, дори извън обществото дойдоха хора да помогнат.

Казвате го така, сякаш в Англия това не би се случило?
Рут: В Англия, хората очакват правителството да плати за нещо такова или застрахователите. Хората си казват „Защо трябва аз да помагам”. Така се случва в Англия. Най-често така става. Когато Мизия бе потопена, аз попитах наши познати, които живеят там, дали имат застраховка, а те ми отговориха каква застраховка?! Ние не застраховаме.
Дейв: Ние имаме различно разбиране за застраховането от вас. Ние застраховаме всичко. Ако изгубя часовника си или портфейла си, той е застрахован. Ако се случи  наводнение или нещо такова, всичко е застраховано. Тук хората не застраховат, защото нямат възможност да го направят. Трябва обаче да призная, че да застраховате колите си е нещо страхотно, но за нещастие има лош ефект. Вие карате много бързи коли. Ние в Англия застраховаме шофьорите.

Защо?
Дейв: Защото е много по-доходоносно. Например синът ни Джейми, който е на 23, е застрахован да кара много малка кола. Само 1,1 кубика и това му струва 4 000 лири годишно. Това е заради възрастта му. Тук аз мога да имам Ягуар, Мерцедес или Астън Мартин и моят син ще има разрешение да ги кара. Това не е добре, защото младите са безразсъдни шофьори. Четох в едно ваше списание едно изречение, което много ми хареса. То гласи: „Българите са  най-приятните хора, които можете да срещнете, докато не седнат зад волана”. Трябва да призная, че срещам много луди шофьори по пътищата и виждам желание за самоубийство в тях. Някои пък са напълно луди. Предприемат изпреварване, без дори да виждат дали няма друга кола насреща. Съвсем наскоро видях една кола да изпреварва камион. Но пред него имаше комбайн, а насреща коли. Шофьорът просто нямаше къде да отбие и трябваше да изчака докато камионът и комбайнът се отдалечат достатъчно един от друг, за да има къде да се вмъкне. Наложи се всички други да спрат. Признавам, сигурно искаше да се самоубие, но да го направи сам. Защо трябва да вкара в гроба и мен!? Аз не бързам за никъде, особено за гробищата. Когато пък видя млади хора да карат като луди, много се ядосвам, защото те буквално искат да се самоубият. Аз например обичам да карам мотор, но не го правя, просто защото имате много дупки по пътищата.

В Англия няма ли такива?
Рут: В Англия можем да съдим общината, ако попаднем в дупка и повредим колата си. Тогава те са длъжни да ни изплатят щетите.
Дейв: Тук например бордюрите ви са много високи, което е проблем, особено за хората като баща ми например, които се придвижват с инвалидни колички. Ние решихме да не ги водим тук, защото ще им е много трудно да се разхождат. В София например видях в метрото рампата за инвалидни колички. Там просто няма начин да избутам баща си, дори аз нагоре. Толкова е стръмна. Това да поставиш такова нещо там е пълно прахосване на пари.
Рут: Има доста българи, които имат такива затруднения, а сградите ви, например до банките ви, няма достъп.
Дейв: В Англия например, ако строиш нова сграда, трябва да дадеш поне 80% начин за достъп на такива хора до нея. Има много сгради, които също не са достъпни за хора в неравностойно положение, с изключение на обществените и административни сгради, защото по закон са задължени да имат рампи. Ако пък строиш МОЛ или супермаркет, тогава според изискванията трябва да осигуриш 80% достъп на хората в инвалидни колички до него. За хората пък, които не чуват, се изграждат говорители, за да чуват и да се ориентират къде се намират. И това е напълно задължително.

Кога, според вас, това може да се случи и в България?
Рут: Според мен след няколко години, не мога да кажа точно колко, но зависи от хората.
Дейв: Това, което трябва да се случи, е да привлечете външни инвестиции. Това обаче може да се случи само ако правителството ви спре да си мени мнението постоянно.  Белене е прекрасен пример за такова бедствие. Едно правителство идва и казва да, другото след него не. Похарчени са милиард лева до сега и все пак проектът е спрян.

Нужни ли са ни още ядрени блокове у нас?
Дейв: Аз мисля за 7-ми блок, не Белене. Това е по-добрият вариант, само защото тук всичко е вече изградено. Няма смисъл да се строи там. Да оставим настрана централата. Да вземем под внимание предприятията. Имате интелигентни хора. Трябва и те да се развиват. Трябва да изградите фабрики.

Защо са ни фабрики, след като китайците правят всичко за по-малко пари?
 Дейв: Има много неща, които, ако изнасяте в Европа, ще печелите пари. Най-малкото, защото за вас е много по-лесно.

Какво, според вас, е нещото, с което можем да пробием на чуждия пазар?
Дейв: Мебели например. Имате много затворени фабрики, но ако привлечете чуждестранни инвестиции, може да печелите. Хората отвън търсят къде да вложат парите си, а тук няма как да го постигнете, ако политиците ви постоянно променят решенията си и няма стабилност. Те искат гаранции. Ето например плоският данък от 10 процента. Каквато и заплата да вземаш, пак е 10 процента. В Англия например данъците могат да са и 50%, но хората все пак инвестират, защото знаят, че правителството няма да промени политиката си.
Рут: Тук например, когато правителството подаде оставка, държавата буквално остава без управление. В Англия например, когато правителството подаде оставка, в парламента остават депутатите, които не оставят държавата без управления, докато не се проведат нови избори.

В Козлодуй сте от няколко години. Какво е мнението ви за града? Как изглежда във вашите очи?
Дейв: За разлика от първия път, когато бях тук, има промени, особено по главната улица. Имате прекрасен център, фитнес зали.
Рут: Паркът край дигата. Той е едно прекрасно място, но не би трябвало да изглежда така. Ако беше в Англия в това състояние, той щеше да бъде затворен веднага. Разхождайки се там можеш да видиш големи дупки и просто да паднеш в тях. Бях в парка преди около месец може би, разхождах кучето с приятели и една майка вървеше пред нас. Тя спря и се развика змия, змия. И наистина имаше не много голяма змия в тревата. Имаше малки деца наблизо и тя им каза да стоят надалеч, защото има змия. Жената, която видя змията, отиде веднага след това в Общината и обясни, че има змия, а от там и казаха, че нямат време да се занимават с това. Не знам, но може би е опасно да ги има там.
Дейв: Поддръжката не трябва да е само в косенето на тревата, а то само това се прави и казват ето, ние направихме нещо. Алеите са разбити, пейките са изпочупени и човек няма къде да поседне. Нека поне да има прилични пейки, където човек да може да седне. Заради дъждовете тревата расте и не се вижда къде е пътеката. Заради високата трева и дърветата човек може да не види ръба на дигата и просто да падне. Ако просто там се почисти веднъж и след това само се поддържа, ще е много по-лесно.
Рут: Сутрин виждам цигани, които косят тревата и я оставят на плочките. След това обаче не я махат от там, така че когато задуха вятър я разнася навсякъде .
 Дейв: А корените на дърветата - ами те са разбили бетона по площадките. Аз мисля, че това е нещо изключително притеснително и тревожно в този град. Паркът е изключително красив, има много приятни зони - има зона за игра, за скейтборд, но не мисля, че някой може да ги използва. Ние например не виждаме да се използват. Защо не се направи, така че децата да могат да я използват, без никой да се притеснява.
Рут: Може и да греша, но аз имам български приятели, които не се интересуват от Козлодуй, защото са тук заради работата си, домовете им са на друго място и просто не са заинтересовани да се грижат за това място. Приемат го само като място, където работят и само това.
Дейв: От понеделник до четвъртък са в града, а в петък си заминават по селата, което е почти същото каквото правим и ние. Само че ние ходим в парка, разхождаме кучето,  играем тенис. За мен е срамно, че това място и Козлодуй са пълна каша и лично аз съм притеснен. Вие също трябва да сте притеснени, защото това са съвсем прости неща за оправяне.

Лесно ли е за чужденците да използват услугите на местната администрация?
Дейв: Отидох да регистрирам Тили, защото ние не знаехме, че трябва да го направим, докато ветеринарят не ни каза за това. Козлодуй не мисли за чужденците, които идват тук. Смятам, че за това нещо трябваше да има поне някакво обяснение или указание за хората, говорещи друг език - английски, френски. Брошури или флаери, за да нямат проблеми с полицията и да обясняваш, че просто не си знаел. Когато отидох да регистрирам Тили в службата, познанията ми по български бяха много ограничени. Дамата в офиса не знаеше никакъв английски, но тя не се разстрои, беше много търпелива и успяхме да се разберем. Отне ми около час и половина
Рут: Тя ни обясни, че това почти не се прави
Дейв: Тогава ние бяхме 51-ви номер.

Съществува ли в Англия проблемът с бездомните кучета?
Рут: Не, нямаме. Имаме служба, която ги прибира.
Дейв: Има много благотворителни организации, които се занимават с това.
Рут: Имаме приятели, чието куче бе отровено край дигата и ние просто не можем да си обясним защо се прави това. Кучето бе наистина прекрасно.
Дейв: Нямам обяснения защо хората правят това. От една страна това е ужасен начин  за всяко куче да умре. Много по-добре е просто да ги съберат от улиците, да ги инжектират и толкова, а не да разпръскват отрова. Има деца, които минават, събират от земята и слагат всичко в устата.
Рут: Общината знае за тези неща. Имаме приятел, които бе нападнат от куче. Ухапа го през дрехите. Имаше кръв и всичко. Каза това на полицията, а там му обясниха, че животът му не е бил пряко застрашен. Ако това се беше случило в Англия, кучето веднага щеше да бъде приспано, а собственикът съден. Има един мъж в Хърлец, който е голям любител на животните. Той има земя и изяви желание да се построи приют, но се нуждае  от помощ - хора, които да изкопаят канал и такива неща. Ако аз знаех, щях да помогна, Дейв щеше да помогне с изгражадането. Щяхме да дадем от времето си, но ако знаехме по-рано. Има хора  в България, които не правят нишо през уикендите и свободното си време.
Дейв: Никой не може да спре кмета да прави набиране на средства. Ето например Ротари клуб - те също са от типа на набирането на средства, но в различна насока. Ако много хора отидат и се оплачат на кмета за спирките, пътищата или игрищата и той няма пари, може да организира барбекю. Хората да дойдат, да пийнат, да се опознаят, ще направят дарение и единственото, което той трябва да направи после, е да каже как точно да бъдат похарчени парите. Мисля си, че това може и да се направи в парк-дигата. Да се организира барбекю и след това просто да се организираме и да кажем да изчистим боклука. Може и да не е толкова просто, но е нещо. Общината може да осигури някой, който да прибере боклука. Сигурен съм, че децата с голяма радост биха участвали, сигурно ще има и такива, които с радост биха боядисали.
Рут: Ако българският ми беше по-добър, със сигурност щях да съм много по-активна, защото е много фрустриращо да виждаш неща, с които да можеш да помогнеш, но незнанието на езика да те спира да помагаш. Искаш, но не можеш да говориш. Страстта и желанието са налице, но… Бих била много по-отдадена на дейности, ако знаех езика по-добре.

Как се справяте с българския език? Коя беше първата дума, която научихте?
Дейв: „Чакай малко”. Обичам тази дума. Много странна ми беше и думата „боб”. За вас е ястие, а за нас е име.
Рут: Моята учителка по български преподава английски на деца, но никога не говори на английски с мен. Прави си нещо като експеримент с мен. Сега е във ваканция и ми е оставила много домашни. Вземам уроци два пъти седмично.
Дейв: За нещастие моят български е толкова лош, че колегите ми казват, че говоря като циганин, а аз казвам, че на моята възраст никога няма да се науча да говоря,  в този случай използвам аргумента - вие разбирате ли ме? Отговаря да, тогава няма проблем. В екипа всички говорят английски, защото контракторът е англичанин и включва хора от всички държави, но говоря български покрай тях, защото е забавно.
Рут: Имам приятел Стамен, който ми даде една книжка на български - същата, която имам и на английски и когато се срещнем в парка ме кара да му чета и ме учи. Много е търпелив с мен.
Дейв: Да, защото се стараеш да говориш на български. Във всяка държава, в която отидеш, хората са благодарни за това, че се опитваш да говориш на езика им. Аз намирам за неприятно това българин да дойде в Англия и да откаже да научи езика, само защото е българин. Щом си в Англия, трябва да научиш английски. Същото важи и тук. Щом си в България, трябва да научиш български. Ние също трябва да го  научим, особено след като живеем тук. В нашето село не са  много хората, които знаят английски. Нашите съседи например не говорят и имат много ограничени знания.
Рут: Един от основните проблеми тук е, че когато срещаме хора, те искат да упражняват английския си с нас, а аз имам нужда да упражнявам българския си.
Дейв: Имаме приятели, които са съгласни да говорим в сряда вечер само на български и да ни поправят където грешим. Един от проблемите, които виждам в Козлодуй е, че е голяма смесица от хора от Плевен, Русе и от всякъде. Думата виновна - никога не мога да я кажа правилно, защото хората от друг край слагат ударението на различно място и аз не знам как е правилно да го произнеса. За мен това е проблем. Имам колежка от Оряхово, която наричам сенсей, защото произнася всички думи с еднакъв диалект и с нея е много лесно. Всички останали постоянно ме коригират, което ме влудява.

Коя е думата, която сериозно ви затрудни в произношението?
Дейв: Невероятно. Работих  с едно момиче четири години и половина. Казва се Цена. Когато напуснах я попитах дали за това време изобщо съм произнесъл името и вярно и тя каза не. Това е името, което намирам най-трудно за произнасяне. За мен е много грубо да не можеш да произнесеш името на човека правилно.

Харесвате ли българската кухня? Успяхте ли да се научите да приготвяте някои от ястията ни?
Дейв: Шкембе чорба.
Рут: Обожавам липийка с чесън. Обичам и месо. Това, което не ми харесва, е, че нямате достатъчно телешко. Когато ходим до София или Велико Търново, това е първото, което купуваме.
Дейв: Телешкото е наше национално ястие след кърито. Приготвяме ростбиф. Особено в Африка съм ял неща, които едва ли някой ще повярва, че съм ял - буболечки, маймуни, змии. Това, което наистина не ми харесва тук е, че когато поръчам ястието, не идва всичко наведнъж, а на етапи, така че, ако искам да ги ям заедно, не мога. Получаваш, което са сготвили първо. И все пак не се оплакваме.
Рут: Аз не готвя, защото е много по-евтино да ядем навън.

Какви са плановете ви за бъдещето?
Рут: На Дейв му остава година и половина до пенсия. След това ще се преместим в къщата ни на село.
Дейв: Аз съм казал, че след като се пенсионирам, една година безплатно ще кося тревата в парка на селото. Това мечтая да правя.

Силвия Иванова

Коментари
друг
Дата на публикуване: 25.10.2014 07:42:55
Приятни хора, но сигурно ще се пенсиониран с английските пенсий
бай Колйо
Дата на публикуване: 28.10.2014 10:37:44
Забележете на колко години Рут се е пенсионирала и Дейв ще се пенсионира, и с какъв стаж?!? А у нас /в България/ искат да ни пенсионират чак след като умрем!!!
До Бай Колио
Дата на публикуване: 30.10.2014 14:08:09
Последния истински виц гласи че.....песниоранено на 65 години е с оглед на това че все по-малко български пенсионери да се забелязват по улиците и да не пречат на уличното движение.
До бай Колйо
Дата на публикуване: 31.10.2014 18:22:48
в нормалните държави човек може да избира кога да се пенсионира. Пенсионираш се на 40 и пенсията ти е 500 лева, на 50 пенсията ти е 750 лв, на 60 ти е 1000 лв и т.н.
Отделно никой не те гони от работа понеже си достигнал някаква възраст, кой го интерсува? Ако можеш да работиш, работи и вземай заплата.
Марко Кралимарко
Дата на публикуване: 31.10.2014 22:51:41
Какво е това бе хора английски пенсии да коментирате?!
Марко Кралимарко
Дата на публикуване: 31.10.2014 22:52:15
Какво е това бе хора английски пенсии да коментирате?!
Марко Кралимарко
Дата на публикуване: 31.10.2014 22:52:19
Какво е това бе хора английски пенсии да коментирате?!
А?!
Дата на публикуване: 01.11.2014 03:14:03
\"Нужни ли са ни още ядрени блокове у нас?
Дейв: Аз мисля за 7-ми блок, не Белене. Това е по-добрият вариант, само защото тук всичко е вече изградено. Няма смисъл да се строи там. Да оставим настрана централата. Да вземем под внимание предприятията. Имате интелигентни хора. Трябва и те да се развиват. Трябва да изградите фабрики.\"
А?!
Марко Кралимарко
Дата на публикуване: 01.11.2014 20:36:59
Какво е това бе хора английски пенсии да коментирате?!
Динко
Дата на публикуване: 13.12.2014 08:32:40
Няма какво да ги коментираме 2ката поработили са и сега си взимат добрата пенсия и я харчат на топло и евтино място където няма фанатици или голяма престъпност. Повечето ходят да живеят в Испания или Италия добре са решили да дойдат тук и са за предпочитане от емигрантите от близкия изток
ЦЕЗАР
Дата на публикуване: 19.03.2015 06:23:09
ЕГАТИ СПИЦЕЛИСТА ОТ БОНГО БОНГО ЗА АЕЦ


Коментирай

Име

E-mail

Коментирай

Запознах се с условиятa за писане на коментари

* Сайтът не носи отговорност за публикуваните читателски коментари

ВИЖ TV

РАДИО "РИВЪР ФМ" - ТВОЯТ РИТЪМ!

TV програма
В момента програмата на Виж ТВ се актуализира. В най-скоро време ще бъде достъпна и на www.kozloduy-bg.info


Изтеглете вестника в .pdf формат.