Зoрница Симеонова: Не искам хората да ни мислят за последна инстанция

06.05.2014
62 коментара | коментирай
Зoрница Симеонова: Не искам хората да ни мислят за последна инстанция
Визитка:
Зорница Симеонова е на 38 години, родом от град Оряхово. Детството си прекарва в село Бутан, от където са баба й и дядо й. Инженер по образование, щастливо омъжена с две деца - син на 18 години и дъщеря на 5 години. Работила е една година в ЦСРИ Бутан и след това в отдел „Договори” на „Енемона”. От две години и половина е управител на Дневен център за възрастни хора с увреждания с. Хърлец.  Описва себе си като обикновен и съвсем нормален човек, който има всичко необходимо, за да е щастлив.
 
Как поехте Дневния център за възрастни хора с увреждания в с. Хърлец?
Привлече ме това, че е нещо ново и тепърва трябва да бъде създадено, нещо, което не наследяваш от никого. Ти го създаваш по твой прототип, но все пак съобразявайки се с всички указания и методики за социалната услуга. Ти си избираш хората, с които да работиш, естествено след одобрението на Община Козлодуй, след конкурс и подбор, както навсякъде, но работата с хора и прекият контакт с тях мен лично ме удовлетворяват. Това, че работим и помагаме на такива хора, мен лично ме прави щастлива, а и всяка година е различна и винаги има нещо ново.
 
Това ли мечтаехте да работите?
Аз съм израсла в среда на учители, лека им пръст на баба ми и дядо ми. Работили са в тази сграда и все си мисля, че случайни неща няма в живота. Много хора от местното население ме познават от малка, защото те са ме водили винаги по техни мероприятия. Първото влизане в моя кабинет някак си ми беше странно, защото това беше кабинетът на моя дядо, който много обичах. Може би е съдба. Нямам никакъв спомен от детството ми каква точно съм искала да стана. Родителите ми са много освободени и демократични хора и те винаги са се съобразявали с моите желания и искания. Не са спирали нито един мой порив да направя нещо. Аз съм израсла като щастливо дете, но съм си имала и мярката. Всичко, което съм правила, е било с ясното съзнание, че имам близки, заемащи обществени постове и съм се опитвала да се гордеят с мен, а не да се срамуват. Днешните деца обаче са много по-освободени, като отчитам и факта, че времената са съвсем различни.
 
Каква майка сте в собствените си очи?
Старая се да давам съвети. Разбирам ги, че живеят в различно време и демократично общество, техният живот е по-различен и аз не искам да ги задушавам с постоянните си съвети и намеци. Просто искам да ме чувстват като приятел. Да имат респекта от мен като майка, но да бъда и техен приятел, защото имам чувството и опита, че когато един проблем е споделен, може да не се допуснат грешки, които да са фатални и да доведат до някакви по-сериозни проблеми. Просто искам да разговарям с тях. Имало е моменти, в които не съм била съгласна с тях, но в повечето случаи съм.
 
Усещате ли подкрепа от тяхна страна в работата си?
Дъщеря ми е прекалено малка, за да разбере моята работа и задача, синът ми пък е достатъчно голям, за да го прави. Днешната младеж не я интересува какво работиш, а гледа материалната страна на нещата, не знам защо, което е много лошо. Нещо, от което много ме заболя, но пък е самата истина, е което каза синът ми: „Много е хубаво това, което правиш, ама и чистачката в централата взема повече от теб”. Много е болно, но е много вярно. Значи нашата работа, социалната, е труд, желание, емоционална енергия, кауза, но не и финансово обезпечена. Това, че влагаме емоциите си, никой не го отчита като разход. А лошото е, че това, което разсъждава синът ми, го мисли и голяма част от младото поколение. Вероятно заради това много от децата тръгват по една много лоша пътека - материалистичната. За тях е много по-важна финансовата страна на нещата, отколкото професията. Те не са виновни, животът ги докара до това положение. Аз се опитвам да ги възпитавам така, както са ме възпитавали мен моите родители, а именно в ценностна система, в уважение, в труд, в това да отчитат и малкото, което са постигнали и спечелили, и да не се стремят към грандомания и да обръщат всичко от финансовата гледна точка. Понякога просто не трябва да очакват нещо на среща, за това което са дали.
 
Вече повече от две години работите като управител на центъра. Това превърна ли се в кауза за вас или е работа от 8.00 до 17.00 часа?
Приемам го като кауза. Аз искам днес, като залагаме дейности за другата седмица, да знам, че тази седмица може да е частица, но сме допринесли с нещо за тези хора. За мен не е важно колко хора ще дойдат за физиотерапия днес, това са текущи справки. Не казвам, че е съвсем без значение, но е много по-важно за мен този един човек, който е излязъл от тук, да е почувствал облекчение физическо и емоционално и да се върне отново и да сподели с другите.
 
Тежи ли ви отговорността, която носите?
Много. Като всяка една отговорност. Тук първо трябва да си приятел с колегите, но и да бъдеш  началник. Важно е да е ясна границата. Трябва да бъдеш на страната на потребителите, за да задоволиш техните потребности и същевременно да не стигаш до конфликт с колегите, защото потребителите са хора в неравностойно положение. Те са достатъчно огорчени и наранени. Не казвам, че са отритнати, защото една голяма част от тях не се чувстват такива. Просто животът им е поднесъл една по-тежка съдба, която трябва да изживеят и да се преборят с едно по-голямо изпитание, но някак си ми се иска тук при нас да  намират точно този уют, който може би им липсва. Не само медицинските грижи, които полагат нашите служители, така нареченото закаляване на тяхното здравословно състояние, просто искам да бъдем приятели с тях, а не да идват по задължение и поради това, че няма кой да ги гледа и да виждат в нас една последна инстанция. Иска ми се хората да идват тук, за да се разговорят, да се видят, да си споделят болките. Този социален контакт ми се иска да бъде на първо място, въпреки че сега водещото е физиотерапията и рехабилитацията. Благодарна съм, че разполагам с изключителни специалисти в тази област. Физиотерапевтката е с дългогодишен стаж, рехабилитаторката е невероятен човек, медицинската сестра също. Те им провеждат освен физиотерапия и рехабилитация, и социална рехабилитация. Идвайки тук, споделяйки, разбирайки, давайки им само съвет, лекарски или от техен опит, те виждат в това едно съчувствие, което много им харесва. Такова е тяхното виждане и това са нещата, които според мен ги правят щастливи. Самата топлина, разбирането, което получават,  им харесват. Нашите потребители са целодневно тук, а персоналът малко или много трябва да ги изслуша. За да бъдеш добър слушател означава, че трябва да натовариш себе си. А те не са един и двама, а много и всеки е с различна съдба и болка. Тук ми се иска да наблегнем на социалната интеграция, защото тя трябва да е на водещо място, а не рехабилитацията. Това е целта, към която се стремя всячески с различни дейности в ежедневието и чрез така наречените план графици, в които да залагаме дейности, за да изведем хората от тази десоциализация, в която или те самите са се вкарали, или животът до такава степен ги е притиснал, че да се чувстват ненужни и безлични. А те са същества и си носят душа, искат грижи и внимание даже повече от един нормален човек. 
 
Как минава един ваш ден?
Динамично и никога по план. Идвам с горе-долу разпределено работно време - първо ще говоря с персонала, след това ще си оправя документацията, но възникват проблеми и ситуации, които в момента трябва да бъдат коригирани, други впоследствие на работния ден. Вечер съм домакиня и се разнообразявам с народни танци. Посещавам танцов клуб „Хоро”. С това си запълвам свободното време. Намира се такова, особено след като човек си е разпределил правилно задачите. 
 
Какво ви зарежда с енергия? Имате ли други хобита и занимания освен народните танци?
Като всяка жена и нормален човек обичам да се разхождам, да се срещам с приятели. Обичам да си играя с дъщеря ми на различни неща и в момента основно на грим и прически. Аз съм обект, върху който тя работи и винаги вечер, когато съм най-изморена. Обичам да се разхождам със съпруга ми, а с двете деца, когато имаме възможност. Той учи в Плевен и е вече достатъчно голям, за да не се разхожда с нас. Харесва ми когато сме заедно, защото това ме зарежда със сили и енергия. Много ми харесва разликата във възрастта на децата ми и да виждам любовта им един към друг. Чувствам се много спокойна.
 
Има ли история, която силно ви е докоснала и повлияла на живота ви?
Те всички са с много тежки съдби и истории. За да работиш в такава институция трябва да имаш психическата нагласа да работиш с хора с увреждания. Това беше едно от изискванията за поста ми. Повярвайте ми, никога не може да имаш такава нагласа. Това е нещо, което по никакъв начин не може да се преодолее. В един или друг момент винаги мислиш, че може някога и с теб да се случи нещо подобно, защото една голяма част от тях някога са били други хора. По една или друга причина те са стигнали до това положение, но най-много ме боли, когато видя страдащи деца. Детето на едната ни трудотерапевтка, която сега е по майчинство с второто си дете, има мускулна дистрофия. Налагало се е да го води на работа с нея понякога, когато няма на кого да го остави и дори е използвала понякога нашите рехабилитационни уреди. На такъв човек не можеш да откажеш. Не бих желала да съм в нейното положение, но истински се възхищавам на волята и духа й.
 
В този ред на мисли има ли граници човешкият дух?
Не и аз съм се убедила в това. Аз съм много емоционален човек и ми е много трудно да говоря за някои неща, особено, ако касаят деца в неравностойно положение. Може би, ако това беше център за деца, никога нямаше да се кандидатирам за управител. Гледката на страдащи деца е нещо, което може да ме срине тотално.
 
Много ли са страдащите хора?
Да, и се увеличават. Но са много и тези, на които страда душата. Те просто имат нужда от хора до тях. Животът стана много тежък и това доведе до тези депресивни състояния -ями, в които изпадат хората. Това е и една от причините да съществуват институции като тази. Една голяма част от местните обаче са хора от друго време, с други разбирания и мислене и смятат, че нашата институция е последната част от пътя. Думи като остатъчно здраве нямат смисъл за тях, но аз вярвам, че ние сме нещо по-различно. Донякъде сме като пенсионерските клубове. Където хората могат да се срещат и да общуват, като разликата е само в това, че тук се заплаща. Убедена съм, че ако тази услуга беше безплатна щеше да бъде денонощна, защото всеки възрастен човек обича да е сред себеподобни. Техните средства са ограничени, на голяма част от тях им се вижда скъпо и не могат да си го позволят и това е едно от основните неща, което кара хората да се дистанцират от нас. Като всяко ново нещо трябва време хората да свикнат и аз виждам как за две години и половина мисленето на хората се променя. Опознават ни и започват да се опитват да осъзнават смисъла и целта на създаването на центъра. Искам потребителите да се чувстват добре и с колегите ми постоянно се стремим да разнообразяваме ежедневието им и да угаждаме на прищевките им. Те не искат много. Искат само  внимание. Само една дума и човек, който да ги изслуша, е достатъчно, за да задоволи техните потребности. 

Споменахте за прищевки. Какво искат потребителите на центъра?
Те искат по един трудотерапевт да им бъде зачислен на всеки един, който да стои до тях и да изпълнява всяко тяхно желание. Потребителите са над 20 души, а трудотерапевтите са трима, включая и медицинския персонал, който отделя време да стои до тях и да ги слуша. Всички се включваме, защото има момент, в който те просто физически не могат да се справят. Ние сме тези, които ги вземат от домовете им и след това ги връщаме, което, разбира се, отнема много време. Все още имаме проблем и с транспорта, защото линейката, която използваме, може да побере само трима потребители. Налага се да отделиш време, за да стоиш с тези хора и неминуемо ставаш съпричастен  към техния живот и разбираш какви са желанията им. Дядо Гошо ме попита: „Не може ли още хора да се назначат?”. Ами не, не може. Те искат един терапевт да стои до тях неотлъчно. Това няма как да стане, защото контактът не трябва да е между служител и потребител, а между тях самите. Не че помежду си не контактуват, дори достигат до спорове, но този един човек да си е сигурен и да е до тях, когато им потрябва. Истината обаче е такава, че наистина още няколко човека биха били изключително полезни, но нужният персонал се изчислява по формула, в която е включен и капацитетът на центъра и на този етап просто няма как да се допълни персоналът.  
 
Възможно ли е нещо да ви накара да се откажете от работата си?
Не съм се замисляла по този въпрос, но по-скоро не. Обичам да се боря. Виждаш това, което правиш, че има полза. Освен това имам подкрепата на местните власти. Това много улеснява работата и е видно, когато институциите работят заедно за благото на потребителите. Ако тези, с които трябва да работиш като екип, не те подкрепят, просто тъпчеш на едно място, което не е от полза за никого в крайна сметка. Пряко рефлектира върху потребителите и в крайна сметка те не получават това, за което са дошли.
 
Как си се представяте след 10 години?
След 10 години най-вероятно вече ще бъда баба, но иначе все същата. Освен физически и външно, аз няма да се променя като човек. Иска ми се този център да е едно райско кътче за хората,  които използват услугите му. Изискват се обаче много средства и много усилия. По натура съм много емоционален човек и може би с годините ще гледам по малко по-друг начин на болките на хората. От сега знам, че това е много трудно и едва ли е възможно да се свикне. Болката всеки път е нова и по-силна, защото всеки случай е сам за себе си и носи своята собствена тежест и болка. С това мисля, че няма как да свикнеш и да се дистанцираш. В противен случай хората няма да приемат тази институция, защото за да го направят, първо трябва да приемат за приятели управителя и персонала. Ако влизаш и излизах по график, като субект, изпълняващ задълженията си, без емоции, ти ще си чужд и безличен за тях. Съвсем различно обаче е, когото отделиш време и седнеш да поговориш за малко с тях.
 
За какво мечтаете?
В личен план за здраве. Другото си го имам. Оцених, че здравето е  едно от най-ценните неща. До преди да започна да работя тук знаех, че е ценно, но работата ми тук ми показа истинската му стойност и богатство за човека. Да сме живи и здрави и ние, и децата ни. Човек може да живее с много и с малко, но когато го няма здравето, животът става много тежък - за теб самия и за тези около теб, защото те са съпричастни и това ги натоварва. Любов, пари, коли - това са материални неща - ако нямаш здраве, за каква любов да говорим тогава!? Мечтая още да се подобри стандартът на живот и заплащането на персонала в центъра. Трябва то наистина да е съобразено с труда, който те ежедневно влагат. Сега то клони към минимума. Щатът на един трудотерапевт е 400 лв., на един физиотерапевт е 460 лв., а на хигиениста е минимума. Като цяло трябва да се подобри заплащането на хората, работещи в социалната сфера, защото те дават изключително много от себе си в общуването с хората, оставят частица от себе си.  На ден през ръцете на нашия рехабилитатор минават по 30 души. На всеки трябва да отдели време и внимание. След 8 часа днес този човек остава без ръце, а същевременно получава по-малко от 400 лв. Това не е  нормално.
 
Какви планове имате за центъра?
С моите колеги се шегуваме, защото те са тото маниаци и казват, че ако спечелят, ще направят спа център в Хърлец на празното пространство тук с всички водни процедури, спа, джакузита и ще работят само в този състав, защото си имат доверие и са екип. Много искам центърът да се превърне в едно райско кътче за всеки, който има нужда от него и да намира нужната топлина, разбиране и утеха.  

Силвия Иванова

Коментари
съседка
Дата на публикуване: 06.05.2014 11:22:13
Офффффф пази боже да имаш самочувствие без покритие
anonimen
Дата на публикуване: 06.05.2014 14:45:29
Човек,който няма самочуствие не е никакъв,ти \"съседке\" нямаяш такова и за това пишеш глупости,защото нямаш какво друго да кажеш,понеже си низвестна и такава ще си останеш т..а о..а
of of
Дата на публикуване: 07.05.2014 01:07:09
Тази е проста и невъзпитана, със самочувствие без покритие.... И двамата със зализания и мъж са изключително прости хора!
anonimen
Дата на публикуване: 07.05.2014 08:04:36
проста си ти съседке и завистлива-да ти е,,, ма,,,,, тъпа
anonimen
Дата на публикуване: 07.05.2014 08:15:32
\"съседката\" се казва Снежина -една тъпа изрусена овца,която само завижда
pf
Дата на публикуване: 07.05.2014 12:27:58
Този анонимен е самата Зорница, повърхностна и елементарна...
az
Дата на публикуване: 07.05.2014 13:20:53
Всички сте страхотни! Пожелавам Ви много успех!
толкова ли
Дата на публикуване: 07.05.2014 18:59:45
Толкова ли няма интересни хора в този град, че решихте да пишете точно за този злобен и безличен човек???
зная
Дата на публикуване: 07.05.2014 19:27:14
това е поръчкова публикацшя; за началниците си госпожата е мила, изпълнителна, даже прекалено; за комшиите е злобна, високомерна, а за тези, за които следва да се грижи..? Даже не ми се мисли, съболезнования за тях...а има ли други? Героинята не е безлична, тя е като всички нас
гацо бацов
Дата на публикуване: 07.05.2014 23:49:39
те това е пустиняк на пустиняците




ох
Дата на публикуване: 07.05.2014 23:55:39
щастливо омъжена няколко пъти
иии
Дата на публикуване: 08.05.2014 07:40:50
толкова е безлична че дори нея коментират
бивш Е..Ч
Дата на публикуване: 08.05.2014 08:08:37
ЗОРИ уважава себеси прави *****************
леле-мале
Дата на публикуване: 08.05.2014 08:13:29
ако прилича на майка си е ясно как е заела този пост
хи хи
Дата на публикуване: 08.05.2014 08:23:03
щастливо разведена.
иии
Дата на публикуване: 08.05.2014 08:33:31
и мъжъти е добър за прибиване....
anonimen
Дата на публикуване: 08.05.2014 08:42:29
всички който пишете тези глупости за Зори сте пустиняци и *****,да го *******....
...
Дата на публикуване: 08.05.2014 08:46:19
ЗАЛИЗАНИЯ СЕ ОБАДИ
anonimen
Дата на публикуване: 08.05.2014 08:49:32
Снежина Д. пише всичките глупости а по голяма к...а от нея няма, цялата централа я знае тази м...а
anonimen
Дата на публикуване: 08.05.2014 08:54:56
престани да пишеш глупости за Зори, защото ще ти се случи случка, майката ще ти е и бокл к
...
Дата на публикуване: 08.05.2014 09:22:18
ЗАЛИЗАНИЯ е падр в енемона.
...
Дата на публикуване: 08.05.2014 09:24:43
извинявам се падар
anonimen
Дата на публикуване: 08.05.2014 09:26:44
Главната редакторка на сайта е к...а ,щом толерира глупостите който се пишат и не ги изтрива ,а има това право
0-леле...
Дата на публикуване: 08.05.2014 09:32:00
Мъжът и е един балък ,не стига,че е взел разведена със син за женене, ами и по-дърта от него...
anonimen
Дата на публикуване: 08.05.2014 09:32:50
Падар е на майка ти понеже има голям наплив към нея
Ели
Дата на публикуване: 08.05.2014 09:34:39
Дали е щастливо омъжена или разведена това е нейния живот а не вашия . Другото което е майка и на Зорница е много стабилна жена и за разлика от всички вас не е злобна като власите .
до Ели
Дата на публикуване: 08.05.2014 09:38:23
мажъти е влах
.............
Дата на публикуване: 08.05.2014 10:18:04
Главната редакторка на сайта Владислава прави каквото си иска защото, шефа и не и е само шеф.....
Ели
Дата на публикуване: 08.05.2014 10:49:23
да до Ели никъде не съм споменала мъжът и уважаема госпожо или госпожице . Да уточня само нещо че жените са много злобни .Моята майка също е от там но не се срамувам да кажа че власите са злобни хора ......
Петя
Дата на публикуване: 08.05.2014 11:43:35
Мъжът на Зорница 8 години до 2013 беше Н-к Отдел Комуникации в Енемона и след като закриха отдела в Козлодуй предпочете да мине към охраната отколкото да напусне, защото трети вариант нямаше. Срамна работа няма.
..
Дата на публикуване: 08.05.2014 11:47:00
Засрамете се вече и спрете да пишете глупости то бива завист простотия и злоба, ама това вече минава всякакви граници.Престанете
Stela
Дата на публикуване: 08.05.2014 12:43:54
Наистина живеем в североЗАПАДНАЛА част на България...толкова злоба,завист! Хора защо не погледнете първо себе си...едва ли сте ИДЕАЛНИ!
Алекс
Дата на публикуване: 08.05.2014 13:14:46
Не я познавам тази жена, не й прочетох интервюто даже. Но коментарите надолу прочетох. Всичко написано в тях точно описва представата ми за самите пишешти. Неграмотни, озлобени, скучаещи... бедни хора.
Препоръчвам ви едно филмче - \\\\\\\"Дупката\\\\\\\". Кратка анимация от 1966-та. Ще се познаете.
mimi
Дата на публикуване: 08.05.2014 13:27:12
Толкова сте ограничени и жалки, елементарни. Познавам и жената и съпругът а и двамата са чудесни хора. Вие сте безличните, защото в думите ви има много завист. Спрете да коментирате хората , а се вижте себе си. Простотията и злобата са човешки недостатъци, но съдейки по написаното при вас явно е в повече.
Михаела Йорданова
Дата на публикуване: 08.05.2014 13:34:56
От горе написаното е видно колко сте елементарни и злобни във вашия край. Не съмот тук и не познавам никого , но от написаното и стила във който е писан е видно,че всичко се провокира от един и същи човек. Жалко е госпожо, защото съм убубеден а, че вашият живот е къде къде по безличен и скучен и вие си го разнообразяват е сама. И още нещо - не е хубаво да се ровите на хората в личния живот, той за това се казва личен.

бивш колега
Дата на публикуване: 08.05.2014 14:22:17
От Енемона не са добри хора от мен да знаете имат маски
от козлодуй
Дата на публикуване: 08.05.2014 14:28:05
Няма как да спрат да пишат коментари малък град сме и кажи-речи всички се познаваме и невиждам нищо срамно в това че Зорница е женена втори път,че мъжът и епо млад от нея това си е негов проблем.Просто Зорноца и мъжът и да приемат нещата такива каквито са а неда обиждат хората ижените какви са защото е видно че те пишат тези пошли коментари.Не ви харесват хората ок каво толкова вие сте се изтипосали в разни публикациии пък после тоя ми виновен оня ми виновен
Ели
Дата на публикуване: 08.05.2014 15:27:15
До от козлодуй -аз не съм Зорница нито мъжът и . Жените не са ли хора ,че ги дели и пишете хората и жените за пореден път го казвам да злобни са ..........
Мърла и ПутЬ...
Дата на публикуване: 08.05.2014 16:22:24
Няма какво да им коментираш на тия олигофрени двамата....
хихихиххи
Дата на публикуване: 08.05.2014 16:27:45
Алекс, mimi И Михаела Йорданова СА ЕДНО И СЪЩО ЛИЦЕ.ИНАК НЕ СТЕ ПРАВИ ТАКА ДА ОБИЖДАТЕ И ДА ОБСЪЖДАТЕ ОСОБЕНО ЛИЧНИЯ ЖИВОТ НА ХОРАТА.НАЙ НАПРЕД СЕ ВИЖТЕ ВАС И ПОСЛЕ МЯТАЙТЕ КАЛ ПО ДРУГИТЕ.ХАЙ ГЛЕДАЙТЕ СИ РАБОТАТА .ПФУУУ......ЗЛОБАТА НЯМА ПОЧИВЕН ДЕН..
pf
Дата на публикуване: 08.05.2014 16:34:55
Разбира се, че са един човек, едва ли ще се намерят трима различни да ги защитават тия...
Светла
Дата на публикуване: 08.05.2014 16:52:35
Някой от вас изобщо направили си труда да прочете статията или направо се нахвърлихте да пишете глупости за жената.Как не ви е срам !?!Работното и място искате?Или пък има нещо друго ,което е доста очевадно от тъпите ви коментари.Злобичката ви разяжда душичките и местенце не си намирате ,и това ви провокира да драскате тези гнусотии.Дори и да е втори път омъжена ,дори и да е по млад съпругът и ,вас какво ви засяга,вас ядли ви е ,че вие сте хванали за мущория дъртаци,разни и завиждате на жената,.Това че бълвате змии и гущери ,никак не би променило мнението ми както на мен,така и на други които уважаваме Зорето ,като човек.Погледнете себе си ,прости хорица.Вие какви сте,кои сте ,че да съдите хората,да ги обиждате.Чини ми се ,че едни и същи хора посещават този сайт за да изкажат тъпото си безлично мнение,на всяка една публикация за всеки когото пишат в този сайт.Погледнете се ,погледнете,..Пред огледалото ,ако имате такова,застанете и сами на себе си кажете ,дали вие не сте по съгрешили или извършили някакви грозни дела ,ако не такива ,то други и тогава съдете.Нямате право и се засрамете и се СПРЕТЕ.ТОВА ВАШЕТО НЯМА ГРАНИЦИ....ЗЛОБА,ЗЛОБА,ЗЛОБА ,ЗАВИСТ И ДИВОТИЯ ДО ШИЯЯ...:@@@@@@@@@@@@
Абе....
Дата на публикуване: 08.05.2014 17:10:49
Мен слабо ме касае, дали е омъжена за втори път, дали синът и чака дете и тя ще става баба с дъщеря на 5.... Не ме интересува какво работи, знам само, че когато върви по улицата е напълно възможно да падне в някоя шахта защото си вири носа... Тя е повърхностна и без покритие.
Светла
Дата на публикуване: 08.05.2014 19:25:37
аа ето какво те дразни,тебе.Това че има самочувствие.Ами имай го и ти бе,кой те е спрял,но явно няма за какво..хохоххо
Стела
Дата на публикуване: 08.05.2014 19:39:51
Хора, осъзнайте се! Тази млада жена с помощта на своя екип и общината изгради една нова институция. Когато вие, негативно настроените коментатори на личния и живот, направите нещо подобно може да бъдете потърсени от журналистите за интервю, тогава лично ще ви поздравя и ще ви се зарадвам. Успех на Центъра и екипа му!
krasimir ivanov
Дата на публикуване: 08.05.2014 20:47:12
Колежке Зори,
Поздравления за обективното интервю в часта социална услуга. Много точно си споделила с широката публика проблемите и ежедневните грижи, които се полагат за потребителите. Макар и нов в тази сфера, знам, че винаги мога да разчитам на теб, както и на останалите колеги, а именно г-жа Милена Стоянова, Димитър Димитров. Всички те полагат големи усилия за да могат потребителите в социалните домове да се чувстват добре и полезни. Що се отнася до останалата част от интервюто то е много интересно и емоционално. Не се ядосвай на злобните коментари, а просто ги прочерти и забрави. УСПЕХ И ГОРЕ ГЛАВАТА!
до красимир иванов
Дата на публикуване: 08.05.2014 21:31:40
и ти неудачник такъв беше изгонен от енемона
като мръсен парцал трянца
Алекс
Дата на публикуване: 09.05.2014 07:55:59
До хихиихи-кащия/та.

Не познавам даже mimi И Михаела Йорданова :) А къде обсъждам нечий личен живот вместо общото духовно и морално падение на съгражданите си (и твоето Хихихи), така и не разбрах.
do Dimityr Dimitrov
Дата на публикуване: 09.05.2014 09:21:53
МИТКО ДИМИТРOFF шефа на лудите от Гложене вече в Хърлец пише всичките тези глупости, а той е най-големия тиквен.к и всички в общината са пропищели от него и какато и преди в Енемона никой не може да каже добра дума за него. В къщи бие и тормози постоянно жена си но скоро ще го тупа собственика на един от магазините в Козлодуй
....
Дата на публикуване: 09.05.2014 15:30:41
Кажете нещо за Зори или зализания ви уплаши...
хихихиххи
Дата на публикуване: 09.05.2014 15:36:37
\"Алекс\" е как ще ги познаваш като са измислени от теб имена и самият ти си АБСОЛЮТЕН ФАЛШ от всякъде.И КОЙ СИ ТИ ЧЕ ДА ОБСЪЖДАШ МОРАЛНИЯ И ЛИЧЕН ЖИВОТ НА НЯКОЙ СИ БЕ... .ЯВНО СИ ДОСТА ОГРАНИЧЕН ЗА ДА НЕ МОЖЕШ ДА РАЗБЕРЕШ КЪДЕ СЕ НАМЕСТВА ТОВА ХИХИХИ.....ЛИЧИ СИ ЧЕ ТИ САМИЯТ КАТО \"ЛИЧНОСТ\" СИ МОРАЛНО И ДУХОВНО ПРОПАДНАЛ,А НЕ НЯКОЙ ДРУГ..ИЗВИНЯВАЙ НО САМ ГО ПОКАЗВАШ..
.....
Дата на публикуване: 09.05.2014 15:39:58
Убий глупака с мълчание . Защо трябва да се принизяваш на тяхното ниво ?
рехабилитатор
Дата на публикуване: 09.05.2014 18:57:04
Каква е тази рехабилитаторка,напишете и името.За 8 часа-30 човека, по 2,666 минути на човек без да почива.Защо си мислите,че хората са толкова глупави ,да вярват на лъжите ви,пък искате да не ви плюят.
петя
Дата на публикуване: 09.05.2014 19:05:08
до рехабилитатор\",какво значи това?
За 8 часа-30 човека..Би ли обяснил?
рехабилитатор
Дата на публикуване: 09.05.2014 20:42:36
Прочети статията бе Петя.За 8 часа през ръцете му минават 30 човека.По колко време отделя на пациент според теб?
някой
Дата на публикуване: 09.05.2014 23:02:13
8 часа Х 60 мин =480 минути
480 мин : 30 човека =16 минути на човек
Елементарна сметка неможете да направите.
анонимен
Дата на публикуване: 10.05.2014 12:05:14
Зорница и съпругът и са прекрасни хора. Явно се справят отлично в живота и в работата и затова е всичката завист. Препоръчвам да не обръщат внимание на тези които хвърлят кал по тях. Малките душици винаги завиждат и приписват своите лоши качества и гледат да окалят всички за да изглеждат по добре в своите очи. За завистниците най голямото наказание е да не им се отговаря на нападките и глупостите които пишат, да не им се обръща внимание.Когато някой припява заедно с тях те се чувстват значими едва ли не водачи, водачи на мижитурките.
до анонимен
Дата на публикуване: 10.05.2014 16:33:12
Браво!Споделям мнението ти !!!
р-н
Дата на публикуване: 10.05.2014 21:46:47
Само некомпетентен човек може да превръща Рехабилитацията в маматематика! Това не е конвейр за затваряне на консерви, аз ходя на рехабилитация в санат-ми и затова си позволих да изкажа мнение.Тази управителка явно разбира от рехабилитация, колко рехабилитатора! Направо е смешно! Нищо лично, не познавам г-жата и личния й живот не ме интересува. Жалко за рехабилитиРаните!


Васил
Дата на публикуване: 01.12.2016 17:26:16
Зори.......по-добре на хората в устата отколкото в краката-завистта е човешко качество особено за дивия северозапад........горе главата,
един мелез-СЪРБИН И ВЛАХ
Дата на публикуване: 31.01.2017 11:42:58
Абе, хора стигам до извода, че нямате работа, занимайте се със себе си така правят успелите хора, а другите се занимават с панаири, а остави другото те са и участици.
.......................
Дата на публикуване: 31.01.2017 12:50:45
Димитър що напуска


Коментирай

Име

E-mail

Коментирай

Запознах се с условиятa за писане на коментари

* Сайтът не носи отговорност за публикуваните читателски коментари

ВИЖ TV

РАДИО "РИВЪР ФМ" - ТВОЯТ РИТЪМ!

TV програма
В момента програмата на Виж ТВ се актуализира. В най-скоро време ще бъде достъпна и на www.kozloduy-bg.info


Изтеглете вестника в .pdf формат.