Бисер Илиев: Най-голямата ми страст са радиоуправляемите самолети. Това е професия, а не играчка

29.04.2014
1 коментара | коментирай
Бисер Илиев: Най-голямата ми страст са радиоуправляемите самолети. Това е професия, а не играчка
Бисер Илиев: 
Най-голямата ми страст са радиоуправляемите самолети. Това е професия, а не играчка
 
Визитка
Бисер Илиев е строителен хидроинженер. Роден е в София, но последните няколко години живее в Козлодуй. С града го свързва любовта към водата и сегашната му работа. Завършва гимназията „Владимир Илич Ленин“ в столицата, а след това Университет по архитектура, строителство и геодезия със специалност „Водоснабдяване, канализация  и пречистване на отпадъчни води, питейни води, индустриални води и обработка на твърди отпадъци“. Работи във външна фирма, която изпълнява дейности в атомната електроцентрала. Бисер Илиев е баща на две деца  - син и дъщеря, също успешно реализирали се в доста по-различни професии от неговата. Не споделя възрастта си, но тя сякаш е без значение – странства по света, не се задържа дълго на едно място и има куп хобита, като към едно от тях е пристрастен. Чувства се свободен и винаги намира време да прави нещата, които му харесват, дори и такива, в които никой не би го последвал. Обича река Дунав и с часове се наслаждава на променливата й природа. Работил е на много места по света, опознавайки различни култури.
 
Накратко за теб?
Роден съм, както се казва, „на пъпа на София“ – на „Оборище“ и „Алеко Константинов“ (смее се). Средното си образование завърших в малко по-особена гимназия с преподаване като в университетите и изучавахме физика, химия, имахме и опитна база. Трябваше много да уча. Всички трябваше да полагаме доста усилия за образованието. И до днес се срещам често с моите съученици. Малко от нас се пръснаха по света, повечето останахме в България, независимо от високото ни ниво на обучение. Преди военната ми служба кандидатствах в строителния институт, който тогава се казваше ВИАС (Висш институт по архитектура и строителство). Избрах първо казармата, а след това продължих образованието си. Цялата ми военна служба мина на колела, защото бях шофьор, но това ми харесваше.  
 
Как попадна в Козлодуй?
В Козлодуй дойдох през 2007 година през май. С града ме свърза професията ми, и то един неин по-особен клон – обработката на твърди отпадъци и на практика работата ми не е свързана точно с отпадъци, а със съхранението на отработено ядрено гориво. Фирмата, в която съм специалист, се нае с нелеката задача да построи хранилище за сухо съхранение на отработено ядрено гориво. Това е доста интересна задача и е предизвикателство. Всъщност контрактор по строителството на това хранилище е немска фирма, с която работих. Хранилището вече е построено и даже е заредено с няколко контейнера, а проектът беше финансиран от Европейската банка за възстановяване и развитие. Съоръжението е в гаранционен период и съответно трябва да се поддържа. Като всеки по-сложен строеж има проблеми, които трябва да се отстраняват в процеса на работа. Няма устройство или машина, която да не покаже отклонения от стандарти и показатели, но това са отстраними неща и е нормално да ги има. 
 
Какво представлява хранилището за сухо съхранение на отработено ядрено гориво (ХОГ)?
Самата конструкция на съоръжението е предвидена така, че да изолира от околната среда и човека. Горивото се съхранява най-напред в хранилище за мокро съхранение, след което постъпва в ХОГ-а и се поставя в специални контейнери, които са конструирани от материал, който предотвратява вредното въздействие. Сградата също е построена така, че да изолира лъченията и да не вреди. Вътре са предвидени и доста инсталации, които следят радиационния фон и са непрекъснато работещи. Спазени са всички правила за сигурност и безопасност, които се изискват от Европейската комисия, възложителя и международните стандарти. В света има и други такива изградени хранилища. Хранилището в България за сухо съхранение на отработено ядрено гориво се изгражда на доста по-късен етап, малко сме позакъснели. В Швейцария такова съоръжение функционира от близо 20 години, в Германия също, в Литва се строи доста по-голямо от нашето. За първия етап на съхранение в ХОГ-а е предвидено помещение за 34 контейнера, има и разширение за още толкова, като това, разсрочено във времето, означава, че отработеното гориво може да престои в рамките на 50 години. За този период има достатъчно време за построяването на специално хранилище за високоактивни отпадъци, за последващо съхранение, но за тези години, вземайки под внимание развитието и напредъка на технологиите, по-специално ядрените такива, това гориво може да намери приложение. То все още е суровина и не се третира като отпадък. Това е материал, който има висока стойност и се надявам, че наистина в света ще има напредък и горивото ще може да бъде използвано за други цели. Съществува технология за рециклиране (обогатяване и повторно използване), но това си има плюсове и минуси и не е част от моите познания. 
 
Имаш богат професионален опит, разкажи повече за него?
След като завърших университета започнах работа по желание и разпределение в Силистра (усмихва се отново). Беше много интересно, защото тогава това се водеше изоставащ окръг и всичко се строеше веднага. Буквално се чакаха папките на обектите и веднага се започваше. Там работих една година, преместих се във „Водоканал инженеринг“ и напреднах много бързо. Започнах да се занимавам с пречистване на отпадъчни води и след няколко години заминах за Нигерия, където се занимавах със строителството на голям хотелски комплекс. Трябваше да се изгради водоснабдяването, канализацията и всичко по специалността ми от А до Я – кладенци, мрежи, пречистване на питейна и канална вода, допълнителна система за климатичните инсталации, изобщо доста мащабен проект, като трябваше да поема и някои монтажни работи на пространствени фермени конструкции и други неща, които бяха доста интересни като задачи. 
Следващото ми излизане в чужбина обаче беше още по-интересно. След Нигерия се завърнах в България и продължих работа в същата фирма, като през този период се построиха големите пречиствателни станции в страната – София, Пловдив, Плевен, Враца и т.н. Така през 1986 година заминах за Етиопия. Не съм си подбирал страните, където заминавам, а по-скоро търсех в работата да е интересна и да има предизвикателство в нея. В Етиопия работих 4 години, в столицата Адис Абеба. Там вече имах много обекти, много разнообразни, естествено с подходящ екип от етиопска страна. В проект, финансиран от Световната банка, беше изградена  инфраструктурата (водоснабдяване, канализация, улична мрежа и част от строителството на сгради) на 7 малки града, с около 20 000 жители всеки. Програмата се казваше Rural development progect (Проект за развитие на селските райони), като тя целеше настаняване на нови жители в тези градове, в новопостроени жилища с нормални условия и стандарт на живот. Много интересна програма – особено командировките (смее се). Летяхме с разни малки самолети, кацахме по поляните, а после ни взимаха с джипове. За да кацне самолетът, хората свиреха със свирки и така се разчистваше „пистата“ от домашните животни, това беше много забавно. Не ме плашеше с какво летим, защото се интересувам от самолети. В Етиопия имаше изграждане и на две чаени фабрики – за черен чай. Технологията я знам наизуст. Построяването и на международно летище с карго терминал, две фабрики за добиване на масло от фъстъци и семена от памук, изграждане на 12 регионални складови бази, като се има предвид, че всеки район е с големината на една България. Много големи обекти.
 
С каква нагласа отпътува за Етиопия и какво на практика завари там?
Направи ми впечатление, че хората са много дружелюбни. Не само към чужденците, а и помежду си. За 4 години работа не съм чул никога някой да се кара, ако има някакъв проблем. Хората сядат и обсъждат, разговарят. Проблемът, ако днес не се реши, на следващия ден започват от същата точка и продължават нататък. Много гладко и много безболезнени разговори, чисто в професионален план. Иначе имах много приятели, с които се събирахме след края на работния ден. За мен беше удоволствие да работя там, сутрин се улавях, че си пея в колата, пътувайки. Имам само приятни впечатления от тази страна, обстановката там е доста пасторална – красиви ливади, зелено, високи плата. За тази държава мога много да разказвам, там пътувах на много места. Официалните езици са английски и амхарски. Амхарската азбука е интересна, с 274 знака, разделена на 7 групи, като масово се използват първите 3. Заради обстоятелства в семейството ми се наложи да се завърна в България, раздялата с Етиопия беше тежка, съпроводиха ме до седалката на самолета с въпрос кога отново ще съм там. Престоят ми в родината се оказа по-дълъг и професионалният ми път продължи в Швейцария, в Люцерн и се оказва, че работя за тази фирма около 21 години. Там също се занимавах предимно с пречиствателни станции, а след това и с изграждането на 3 пречиствателни станции за отпадни води в Родопите – на Мадан, Рудозем и Златоград. За две години и половина бяха построени и естествено Европа остана доволна. Работил съм известно време и в Босна и Херцеговина.   
 
След толкова богат професионален опит няма как да не задам въпроса как ти изглежда Козлодуй и как ще коментираш развитието на водния цикъл на града и пречиствателната станция?
Като цяло България е имала много възможности в тази област. С швейцарската фирма, за която работя, съм идвал в Козлодуй преди време, заедно с първия секретар на швейцарското посолството тогава, за да предложим на козлодуйската община 2,5 милиона швейцарски франка оборудване, безвъзмездно, за пречиствателна станция на града. Това действие се развива около 1997-1998 година. Оборудването беше подарък, като условието беше България да поеме строителната част. Естествено за този капацитет пречиствателни станции, оборудването общо взето е около 60% от общата стойност на пречиствателното съоръжение, което означаваше, че българската страна трябваше да участва с около 1,5 милиона лева тогава. Това не се случи. По същия начин, по швейцарска линия беше предложено на врачанската пречиствателна станция да й се даде оборудване, беше предложена реконструкция на плевенската, на Пловдив също, като за тях оборудването беше 20 милиона швейцарски франка и беше предложено лично от председателя на Националния съвет на Федералното събрание на Конфедерация Швейцария Н.Пр. Макс Биндер. А на София пък беше предложена помощ от 60 милиона швейцарски франка за оборудване, за третиране на отпадъците на София, на това също не беше обърнато внимание и естествено и до ден днешен София няма такъв завод, да не говорим за останалите населени места. Швейцарските програми са чисти дарения без строго обвързване, които не са използвани достатъчно. Условията са за произход на оборудването като пак е даван толеранс – каквото може да се предостави от България, а останалото от швейцарска страна. Няма да коментирам защо не се случват нещата, всеки може да изброи по няколко причини. За мен най-фрапиращ си остава случаят със завода за твърдите отпадъци в София, защото се направи една проба да пакетират отпадъци в найлон и да ги разходят до Русе и обратно за 2 милиона лева?! Да видят как се чувстват отпадъците в един вагон – това е парадоксално. Точно това беше експериментът, качиха ги на един вагон, пакетирани от някаква машина като за опаковки на аерогара, закараха ги до Русе и ги върнаха – това не решава проблема, пак са си сурови отпадъци. Въпросът бил дали щели да се пукнат опаковките при транспорт? А като се пукнат какво правим? Още един милион за втори опит и ето стават два милиона.  
 
Възможно ли е в България да имаме разделно събиране на отпадъците, в технологията ли е въпросът или в културата на хората? В Козлодуй е правен такъв неуспешен опит.
Технологията я има и тя може да бъде приложена по всяко време. Всичко е измислено, само човек трябва да го приложи. Тук много се коментира разделното събиране и данък смет. В Швейцария, например, е направено много рационално. Там няма данък смет, обаче във всеки магазин се продават три размера торби за отпадъци – малка, средна и голяма. Купуваш торби според нуждите ти и в тях събираш отпадъците, на сутринта ги оставяш пред дома ти и минава камион, който прибира само специалните торби за смет. Ако имаш други – оставя ги пред вратата ти. Ако изхвърляш отпадъци някъде другаде, глобите са жестоки. И всъщност цената на торбичките за отпадъци е данъка смет, сметнато е да бъде пропорционално спрямо това, което изхвърляш. Много рационална и много сигурна система. Няма нарушители естествено. 
 
Определяш ли се като „гражданин на света”?
Има такова нещо. Свикнах да пътувам, въпреки че не се чувствам много комфортно в постоянно движение, даже напоследък се замислих къде да се спра. Отдавна съм си набелязал Козлодуй като местоположение, харесва ми.  
 
Разкрий ни хобитата ти. Занимаваш се с няколко неща в свободното ти време, кои са те?
Много спортувам. Занимавам се с водни спортове, карам каяци. Плувал съм с каяк срещу течението на река Дунав от Силистра до Видин два пъти. Това не е рекорд, а просто пътешествие. Разстоянието се взима за 11 дни с хубав каяк. Средно на ден (през лятото) се минават между 35 и 40 километра, което не е трудно, стига да няма и насрещен вятър. За мен умората в този преход е колкото ходенето пеша с нормален ход. Където ме завари нощта, там нощувам. Нося със себе си палатка в каяка и плувам сам. Да правя преходи по течението на реката за мен е скучно! Просто не е предизвикателство. Имам три каяка, но само един е в Козлодуй. Сърфирам с каяк и в открито море. Каяците са като велосипедите, трябва да знаеш как да ги караш, за да не се обърнеш. Обичам да плувам. Бяха ме извикали на състезание и без да съм тренирал се класирах на трето място. Карам много велосипеди, след работа задължително. Заниманията ми са каране на велосипед, ловя риба от каяците, които карам, а те са морски, мога да ги използвам и в открито море и „летя“ с радиоуправляеми самолети. 
 
Не си ли мислил да летиш с истински самолет?
Да, интересувал съм се, но в България това е ужасно скъпо – 18 000 лева. Около 2 500 долара е в другите страни. Сумата за това в страната ни е цинична. И така предпочетох да „летя“ с радиоуправляемите модели, защото и поддръжката на един реален самолет също е безумно скъпа за България. В Америка има 600 малки градчета от по 10 000 жители всяко, в които е разрешено да се карат малки самолети по улиците. Всяка къща е построена с по един хангар или два за самолетите на семейството и има специален правилник кой е с предимство, тъй като освен самолети се карат и автомобили.
 
Откъде тази страст към самолетите?
Като малък си мечтаех да стана авиоинженер, още от пети клас се занимавам с авиомоделиране и паралелно с корабно. Имам един кораб, който стоя 20 години в една изложба в София, в Централна станция на младите техници (така се казваше някога). Когато разбрах, че ще реконструират сградата, помолих да ми върнат моя кораб, а те ми отказаха и така се загуби. Той беше много интересен радиоуправляем модел. Но самолетите са ми най-голямата страст. Направил съм много самолети, не мога да кажа колко точно. Сега в момента имам осем. Като им се „налетя“ и ги подарявам на децата.
  
Колко време ти отнема „построяването“ на един самолет?
Доста време, в зависимост от конструкцията, но сега се продават и полуготови комплекти, които бързо се сглобяват, но въпреки това се изисква време. От тези самолети, които имам в момента, за около две седмици мога да направя един като се занимавам само вечер, след работа. Ако трябва обаче да започнеш от самото начало, без готови елементи, са нужни около три месеца, като правя всичко сам.
 
Любим модел самолет или имаш твой собствен?
Харесвам ги всичките и да имам мой собствен модел, моя конструкция, пак радиоуправляем – моторен планер, който летеше много добре, но отново го подарих. За любим не мога да кажа, защото от всеки вид има хубав самолет. В момента имам широка гама – един акробатичен, който „танцува“ в небето, един спортен акробат, който също прави фигури, но с много по-висока скорост. Имам един мотопланер, който го определям като много „спокоен“ – можеш да си лежиш и д го управляваш, и още един моторен планер, който е доста голям. Не се справя с акробатиките, но полетът му е доста продължителен, защото е с високо качество, с големи крила. Имам и реплика на самолет от Втората световна война  - „P-51 Mustang“. Той пък става за начинаещи, напреднали пилоти и прави акробатики и е най-бързият ми самолет, достига 100 км/ч. Разполагам и с копие на цивилен самолет „Чесна“, който става и хидроплан и може да излита от вода и още един моторен планер, който е по-бавен, но прави всички акробатики. Не ми доставят удоволствие много бързите модели, има и реактивни, защото обичам да следя и виждам полета, да му се наслаждавам. 
 
Разбивал ли си самолет?
Не, нито веднъж! А причината е, че имам симулатор, на който се упражнявам. „Летя“, упражнявам се и с хеликоптери, те също много ми харесват. В симулатора има около 130 авиомодела, като всеки е инсталиран с характера си и особеностите на управление. На него тренирам много, летя на абсолютно всички. Няма самолет или хеликоптер, на който да не мога да летя. Един симулатор спестява доста пари, защото се намалява риска за фатален край. Случвало се е, когато експериментирам, да разбия самолет на симулатора.
 
Участваш ли в състезания?
Не, защото си имам мои критерии. 
 
Имат ли душа самолетите?
Да, всеки си има, без това не може да лети. Изучил съм ги до най-малката подробност, защото наистина това е най-голямата ми страст. Това е професия, това не е играчка. Не е толкова просто да пилотираш радиоуправляем модел – има два джойстика с много функции и команди, които трябва да съчетаваш, съобразявайки се с още много фактори, като терен, вятър и др. Човек трябва много да внимава и да е много концентриран, истинските пилоти също са подложени на голямо напрежение. Кацанията са особено опасни, това тренирам най-много. Фигурите не са толкова опасни, защото имаш време за реакция. Непредвидени обстоятелства при кацане по-трудно се овладяват. И все пак да се „лети“ е лесно! Просто човек трябва да е спокоен и да не предава спонтанните си реакции на радиоуправляемия модел като команди. Аз мерцедес не искам да карам, обаче мерцедеса на велосипедите, каяците и самолетите искам! И е по-евтино.  
 
Влади Кръстева
 
 
 

 

Коментари
Йордан
Дата на публикуване: 21.04.2016 15:18:43
Изключително интересно интервю. На един дъх го прочетох.


Коментирай

Име

E-mail

Коментирай

Запознах се с условиятa за писане на коментари

* Сайтът не носи отговорност за публикуваните читателски коментари

ВИЖ TV

РАДИО "РИВЪР ФМ" - ТВОЯТ РИТЪМ!

TV програма
В момента програмата на Виж ТВ се актуализира. В най-скоро време ще бъде достъпна и на www.kozloduy-bg.info


Изтеглете вестника в .pdf формат.