Галина Рупчанска: Светът не може да говори на един единствен език!

23.04.2014
2 коментара | коментирай
Галина Рупчанска: Светът не може да говори на един единствен език!
Галина Рупчанска е на 28 години, родена в Силистра, където завършва езикова гимназия „Пейо Яворов“, едно от най-елитните езикови училища в страната, с английски и немски език. Обогатява знанията си по английски и в частно езиково училище „Александър“ отново в Силистра. Завършила е славянска филология с първи чешки и втори словашки език в СУ София. Учила е руски и полски. Любовта й към езиците не е случайна, тъй като е отраснала в семейство на филолози. Така е предопределила и собствения си житейски път, продължавайки семейната традиция. В последствие подготвя докторантура, но любовта я довежда в Козлодуй. Вече е омъжена, щастлива майка на едно дете (засега). Работи като преводач на свободна практика, преподавател-сугестопед с английски език, преподава български език на чужденци в града, използвайки собствени методи и похвати . Галина е с особено чувство за хумор и може да разсмее и най-големите сериозници. Шегува се на всички езици, но е строга към учениците си. Не обича да готви, предпочита да ходи за риба, а в книжарница или библиотека се чувства най-добре. Книгите са й страст.
 
Какво те свързва с Козлодуй?
Акостирах обратно на козлодуйския бряг, вече пет години съм тук. Имам разкошно семейство и син на две години и половина. Искам още поне две деца. Казвам, че акостирах обратно, защото и преди съм идвала тук, като дете съм прекарвала лятото. От едни комари, на други... Стига да има река, където да гледаш залеза над плувката, всичко е прекрасно.

Защо не стана учител? 
Докато бях студентка упражнявах тази професия в различни езикови школи на столицата. В някои от тях станах методолог т.е. определях учебниците и начините на преподаване на езика. В университета изучавах педагогика, но реших, че няма да ставам учител, защото достигнах до извода, че или преподаваш качествено на всички деца и не ти стига времето да си спазиш хорариума, или се концентрираш само върху някои, за да ти стигне времето. Освен това смятам, че методиката днес не е съобразена с потребностите на учащите. Моите ученици в момента, минавайки две нива сугестопедичен курс по английски, научават да прилагат материала, който в училище се изучава 4 години (от 4 до 7 клас). Така се разбива целия мит, че чужд език се учи само на млади години. Абсолютно невярно е това твърдение. 
 
Къде са грешките в съвременната образователна система?
Учебниците са направени така че, има въведена страшно много нова лексика, преди да е усвоена съответната граматика на чуждия език. При това съвсем незадължително интересна лексика за подрастващите. Правилното е да не се учи граматика отделно от лексика, вървят ръка за ръка. Това е основен принцип на сугестопедията, всичко се учи като част от цялост, без да се губи идеята за цялост на езика. В училище се учи „на сухо“. Тръгва се от граматика, която после се облича в език. За кратко време трябваше да преподавам английски език в СОУ „Христо Ботев“, една седмица, по заместване. Установих, че децата и сега в момента имат достатъчно знания, но се чувстват притиснати от методиката на традиционното обучение и на практика им е трудно да приложат вече усвоен материал. Останах с впечатлението, че оценките, които получават, всъщност са на база това, което им се преподава по класическия метод, а не на база това, което те реално са усвоили според възможностите си. Поднесено разбираемо – даден ученик може свободно да говори по тема, която го вълнува и му е интересна, но не е включена в учебника. В най-честия случай той ще бъде изпитван върху теми от учебника, а така няма да може да разгърне всички знания, с които разполага, просто защото не му е достатъчно интересно. Така той би получил примерно „Добър” в училище, спрямо учебника си, но пък спокойно би могъл да работи в чужда среда, където английският да е единствен работен език. За разлика, втори ученик, който има „Отличен”, защото си е назубкал урока, може и да не може да обели две изречения, когато се наложи. Системата в училище е такава, че тя налага един „среден калъп“ за всички, а не е ориентирана индивидуално към всеки един, както би трябвало да бъде. Надявам се, че един ден това ще стане факт и тогава бих се върнала в училище да преподавам, с най-голямо удоволствие.
 
Кой е най-трудният език?
Учила съм много езици, заради филологическата ми страст. Посветила съм време на различни езици, в различна възраст. Учила съм японски, с японец, в седми клас. И мога да кажа, че това е изключително лесен език, за изненада на всички. Има ясни правила, без изключения, по-трудничко е писането. За да научиш японски, трябва да вникнеш в мисленето на японците. Няма друг начин. От любопитство започнах да уча фински. За мен като българка и европейка това е най-трудният език. Той принадлежи към една от най-трудните езикови групи – угро-финската, има над 30 падежа. Произношението е наистина шантаво, изписването още повече, значението също. Винаги ме е забавлявала думата телефон, която се произнася „пухелин“ и става ясно, че няма нищо общо с познатата ни дума за апарата, която е горе-долу сходна по цял свят на най-употребяваните езици. Поради тази причина в Унгария, а унгарският е от същата езикова група, аз не мога да намеря аптеката или тоалетната. Може да е в сърцето на Европа, но езикът е много различен, а имено той предопределя мисленето и народопсихологията на една нация. Абсолютно убедена съм, че английският е най-лесният език за научаване от който и да е чужденец. Славянските езици са едни от най-трудните. Моите англоговорящи ученици, на които преподавам български език, са изправени пред невероятни проблеми, въпреки че ние нямаме падежна система, за разлика от останалите славянски езици. Българският и македонският, ако го приемем за език, но щом се печат пари на него, означава, че е официален, са два аналитични езика т. е. нямат жива падежна система, а падежни остатъци. Не използваме падежи, а предлози, но хората, свикнали с падежите много се объркват при липсата им. Ние се носители на езика и усещаме разликата, а чужденецът се обърква. На англоговорящите им коства много усилия да вникнат в нашите глаголи, например да оразличат и образуват свършен и несвършен вид (купя и купувам).
 
Смесват ли се езиците?
Да, и то по няколко признака. Първо чисто географски. В английския например има страшно много френски думи. В румънския и българския също има страхотен примес. Румънският до 17 век включително се е пишел на кирилица, това е исторически факт. Използвала се е кирилицата и страшно много славянски заемки. Ние също сме заимствали от тях. От друга страна езиците се смесват по историческо развитие. През вековете и годините във всички славянски езици навлизат едни и същи палатализации, те са общо три и палатализират 3 букви – втората например е „к“ във „ц“, „г“ във „з“, „х“ във „с“ (скицник- скицници; геолог-геолози; монах-монаси). Днес пък е много ярко изразено навлизането на чуждици във всички езици. Това явление всъщност винаги го е имало. Нашата дума „пижама“ и английската такава са от персийски произход. Смесването на езиците съществува през целия период на развитие на човечеството. Въпросът е, че откакто светът се глобализира и паднаха границите, има много повече движение на хора и комуникация. Нормално е да навлизат езици всякакви. Английският вече е глобален и огромен брой думи са станали универсални, особено в професионалните среди. Преди време цялата специализирана литература е била на руски, в тази връзка по-възрастните поколения вече нямат актуални знания и трябва да наваксват, защото тепърва излизат основно английски текстове.
 
Употребяваме ли неправилно думите? 
„В предвид“ е израз, който масово се употребява неправилно - правилното е „предвид“. Масово се грешат спреженията на глаголите – „пушиме“ и т.н., масово се пише слято „незнам“ и „немога“, което е грешка. В един период  се обсъждаше да се приемат за дублети (да бъдат граматично правилни и приети и двете форми), и ако стане, пази боже! Това означава, че ние утвърждаваме една масова грешка за езиково правило, което уви е начина, по който еволюират езиците, опростяват се, но някак си не е редно. Когато един мъж пребива жена си 4 пъти седмично и това стане масово, никой няма да го възприема като нормално поведение, а когато се допуска една езикова грешка много пъти, ние я ратифицираме като езиково правило – това е страхотен парадокс и аз съм твърдо против. Честата смяна на езиковите правила е свързана с динамичността на езика, но има някои безумни такива. В речник, излязъл преди няколко години, думите „паяк“ и „паек“ бяха изписани като правилни и двете, това е недопустимо! Масово се бъркат чуждици: „Няма втора алтернатива“. Това изречение само по себе си е неправилно. Алтернативата е една единствена, тя не може да бъде първа, втора, трета... 
„Най –перфектния мъж в живота ми“ – недопустима глупост! Ако е перфектен, той е такъв, степенуването на суперлативни форми масово се бърка. Често чувам и „най-оптималният“, което е поредното безумие – ако е оптимален той е един, от всички най-добрият. Това са чести грешки, над които не се замисляме, просто защото не ни вълнува значението на думите. Много се забавлявам с екстрена и екстремна ситуация (смее се), но ще Ви оставя сами да търсите значението на двете думи. 
 
За колко време учим език?
Има огромно значение кой език, но на практика 240 учебни часа са достатъчни, за да можеш да водиш нормален разговор и да работиш на английски език, без претенции да ставаш преводач или преподавател, естествено. Просто да си служиш спокойно с езика. Средностатистическият човек от собствения си език употребява между 3500 и 4000 думи. 
 
Може ли светът да проговори на един език?
Никога, това е утопията на Вавилонската кула. Невъзможно е да се случи, защото означава всички да се унифицираме и да започнем да мислим по един и същ начин. Дори хора от една и съща раса, от една и съща държава, не могат да говорят на абсолютно един и същ език. Правен е опит за такъв универсален международен език и това е есперанто. Представлява микс от правила и лексика, от много различни езикови семейства, така че да бъде разбираем за всеки различен носител, но той не работи. Защото, когато изучаваш един език, означава да проследиш логиката и опознаеш манталитета на една нация. Есперанто е изкуствено създаден и той не носи интелект, той няма душа. Как ще го научиш и как ще го използваш, това не е Менделеевата таблица.
 
Колко диалекта има в българския език?
Неизчерпаем въпрос. Българският е страшно многопластов и с него в такава дълбочина трябва да се занимават само филолози. Има някои направо стряскащи неща в езика ни, които малко хора знаят, освен професионалистите в тази сфера. Например в Родопите и до ден днешен пазят тройно членуване (масата, масана и масаса, като всяка форма изразява различна близост на предмета). За Трън изобщо даже не мисля да говорим, това е изцяло друга губерния – имах удоволствието да превеждам книга, написана на трънски диалект, на английски. Звучи абсурдно, сигурна съм. Това беше незабравимо приключение и бих го повторила, стига да има време да се посветя изцяло на такава задача. Как да преведе човек на английски език – „вук на голе руке”, в превод: вълк с голи ръце. Първо следва да се направи превод на български, после на английски и след това английски консултант, който да го преведе на подходящ английски диалект. Такива изрази са понятни само на хората от самия топос на произход на диалекта и трудно се обясняват и разбират.
 
Какво мислиш за езика на Северозапада?
Много колоритен и решава много проблеми на чужденците учещи български, които се затрудняват с променливото „я“. Тук проблемът е решен, защото си имате думи като хлеб, млеко и т.н. Проблемът със Северозападния диалект идва при ударенията и уникалната форма на минало свършено време, за която предпочитам да не давам примери сега, да не засегна някого. За мен е впечатляващо да чувам думи, които никога не ми е минавало през ум, че могат да бъдат произнесени по този начин. От друга страна, този диалект е много благодатен, защото не ми се налага да обяснявам инверсия на подлог и спомагателен глагол, имате си го в чист вид – „Си ли бе ти там?“ – инверсия, която човек и в отрицателен въпрос може да срещне (смее се). Съществува обаче проблем с превода на някои думи от типа на „предобрих го“. Замислям, когато съм по-свободна, да подготвя един езиковедски речник за съответните промени и интонационни внушения. Имате неповторима интонационна стилистика в Северозапада, едно е да кажеш „модерно е да пия Кола“, а съвсем различно звучи „го праим модерно“. Предизвикателство е.
 
Какво не може да се преведе?
Опираме до различния манталитет, има страшно много шеги, които са неразбираеми за някои нации или пък означават нещо съвсем различно. Американците и англичаните имат такива разлики в превода, въпреки че говорят един и същ език. Да не говорим пък, че покрай китайците е възникнал коренно различен английски, който се казва чинглиш. Има съществена разлика между това, което хората мислят да кажат и напишат, и това, което реално изговарят и написват. 
 
Кога пада езиковата граница?
Има няколко варианта да се „пребори“ един език, има трудни и лесни. Лесният вариант е с подходящ водач и подходяща група, където се създава изкуствена езикова среда за неносители на езика, за чужденци. Когато човек се упражнява в такава среда, той се научава по много бърз начин да възприема чуждия език. Най-ценното е създаването на езиковата среда. Иначе, ако човек е ентусиаст и разполага с много време, може да започне да чете книга на чужд език и да си превежда с речник, може да учи езикови правила, да наизустява думи и така да се опита да научава език. Истината е, че език се учи в жива езикова среда било тя естествена или изкуствена. Най-лесно би било, например, да се омъжи/ожени за чужденец – ето така автоматично си създава езикова среда и няма мърдане, все единият от двамата ще е принуден да научи езика на другия.
 
Как реагират чужденците на българския език
Шашкат се, буквално! Българският е много по-сложен за тях за разбиране и има голяма разлика във времевата система и особено при глаголите. Имат нужда от много повече практика, за да могат да ги използват правилно. Обяснявам им с много примери, за да успеят да разберат езика. 
 
Кой е следващият език, който ще учиш
Френски, не знам нито един романски език. Свекърът ми се опита да ме научи на малко влашки, но неуспешно, уви! Знам само най-важното – че „карне дин гъту де ла порк” е свинска вратна пържола.Трябва да прекарам две, три седмици с някоя баба, която говори единствено влашки и съм сигурна, че ще започна да го разбирам поне. Това е диалект, който е много колоритен и предава мисленето на съответната социална група. Хубаво, е че местното население в Козлодуй говори този език, но смятам, че е несправедливо румънското население да не говори български. Защото както от тази страна има власи и потомци на власи, така и от другата има българи и съответно поколенията им. 
 
С толкова езици, замисляла ли си се да живееш в друга държава?
Имала съм много възможности, поживяла съм в чужда държава. Но за себе си съм избрала съм да следвам личната си легенда и тя е в България, в Козлодуй. Интересно ми е да опозная хората в някои страни, мисленето им, културата им, но вярвам, че всеки трябва да си тежи на мястото и да си следва корена. За мен другите държави са източници на знание и опит, които човек може да придобие и без да мести живота си там.
 
Какво не би превела? 

Текст, който не бих искала да чета дори на български, не бих се захванала да превеждам. Писмо от педофил до жертвата му, например. Такива болни неща просто ме отвращават и не бих жертвала нито време, нито усилие. 

Коментари
Имах удоволствието да се запозная с тази прекрасна млада жена
Дата на публикуване: 26.04.2014 18:56:08
Удоволствие е да общуваш с нея- лъчезарна, интелигентна и ерудирана. Може да се каже, че Козлодуй е град с късмет. Дано да идват повече, не само добри професионалисти, но и харизматични, земни, красиви хора като Галина Рупчанска.
mark
Дата на публикуване: 13.05.2014 18:21:14
Алоо! Полиглотката от Силистра!

По същото време в българско се е пишело на гръцки и турски...

Бащата на Христофор Ботйов, преименувал се в чужбина на Христо - даскал Ботйо Петков е бил непоправим елинофил...


Коментирай

Име

E-mail

Коментирай

Запознах се с условиятa за писане на коментари

* Сайтът не носи отговорност за публикуваните читателски коментари

ВИЖ TV

РАДИО "РИВЪР ФМ" - ТВОЯТ РИТЪМ!

TV програма
В момента програмата на Виж ТВ се актуализира. В най-скоро време ще бъде достъпна и на www.kozloduy-bg.info


Изтеглете вестника в .pdf формат.