Оркестър "Козлодуйски ритми": Ако плачехме, очи нямаше да ни останат

05.04.2014
3 коментара | коментирай
Оркестър "Козлодуйски ритми": Ако плачехме, очи нямаше да ни останат
Няма човек в града, който да не ги е чувал или виждал поне веднъж в живота си и да не се е изумил от невероятния им талант. Хъсът и ентусиазмът, с които свирят, е виден и на пръв поглед. Макар все по-често да ги чуваме на погребения, в никакъв случай не трябва да оставаме с убеждението, че точно този тип музика е основната в репертоара им. Една тяхна репетиция пък показва богатството на репертоара и възможностите на всеки един от тях. И ако все още не се сещате за кого става дума, правилният отговор е оркестър „Козлодуйски ритми”.
 
Съботният ден по правило е отделен за репетиции, които се провеждат в дома на най-възрастния от музикантите, който пък се е учил от великия Дико Илиев. Точно в десет сутринта седмината от състава прекрачват малката зелена порта на къщата на Георги Горчев и с отработени движения се настаняват в механата на бай Георги. Любезният домакин пък вече е наточил кана от домашното си вино, което очаква да бъде изпито веднага, след като отработят и последния акорд от произведението, което имат за задача да научат. Но преди да се отдадат на свирене, музикантите сядат около дървената маса в механата и разказват за себе си и съдбата си на музиканти. Ето и какво споделиха Кирил, двамата Гошовци – бай Георги Горчев и шефа Гошо, чичо Митко, Михаил, инженер Валентин и Галин.
 
Репетиция за репетицията
Преди самата репетиция първата тема за разговор, разбира се, е политиката и най-обсъжданият човек в страната в момента - Волен Сидеров. Според началника, както го наричат, цялата ситуация около този скандал е режисирана, тъй като Сидеров трябва да се срещне с лидера на френските социалисти. Това пък той научава от телевизията и то съвсем случайно, в реплика, умело казана от една журналистка, която според него мнозина са пренебрегнали. Чичо Митко пък споделя впечатленията си от един млад магьосник, който прави невероятни неща, като например да направи от водата лед пред погледа на десетки хора, с колегите си, което пък бързо сменя темата на разговор. За репетиране пък избират неща, които не са успели да научат както трябва или просто такива, които с времето са позабравили и трябва да припомнят.
 
Защо пък „Козлодуйски ритми”?
Докато всички все още асимилират разказа на чичо Митко за уменията на английския маг, най-възрастният член на групата обясянва за оркестъра и миналото на състава. Името „Козлодуйски ритми” съставът носи едва от няколко години, но членовете на групата са дългогодишни музиканти. Слушайки историите им, разбирам, че в дъното на всяка стои една личност и по-точно един учител по музика, който съумява да изгради едни наистина добри музиканти. Това е другарят Панов, който дълги години е преподавал музика в най-старата гимназия в града - СОУ „Христо Ботев”, на която всички те са възпитаници. И макар музиката да не е основното им занимание, тя е дълбоко вкоренена във всеки един от тях. Георги Горчев обясянва: „Трябва да имаш ген, за да станеш музикант. С труд не става. Трябва малко труд и повече ген да имаш, иначе не става”. Най-старите измежду тях се познават още от времето, когато е съществуал ОФ-оркестърът или с други думи казано - този на Отечествения фронт. В него първоначално са членували техните бащи и чичовци, а с времето се е извършило и неизбежното подмладяване на състава и те са заели техните места. Въпросната формация се е запазила до началото на демокрацията, когато се разпада, а само малцина от тях продължават да се занимават активно с музика. Постепенно пък към тях се присъединяват и други хора, а от около десет години са в настоящия състав и са канени да свирят по сватби и погребения.
 
Музикалните изяви
С тъга признават, че в последно време най-често ги канят да свирят по погребения, тъй като сватби вече почти не се правят. Малко по-възрастните в състава си спомнят как на всички празници в града е свирила градската музика, а те, като членове на ученическия оркестър, са се присъединявали към тях. С времето обаче поводите намаляват и днес основно озвучават траурните обреди. Най-много пък им тежи това, че едно време музикантите са били на особено голямо уважение и почит, а в днешно време ги пренебрегват. 
 
Хората реват, ние свирим кючек...
Тъй като те сега преобладават като повод за свирене, почти всички, с изключение на 33-годишния Кирил, вече са свикнали с церемонията и донякъде са претръпнали, макар да признават, че не могат на сто процента да останат безучастни към мъката на хората. „Ако все плачехме, очи нямаше да ни останат”, казва Горчев, а колегите му признават, че без съмнение настроението е различно. Инженера пък споделя, че наскоро е погребал баща си. „Всичко вървеше нормално и като започна музиката, ми причерня и щях да падна. Просто въздействоето е голямо и съм се питал как ли въздейства музиката на другите хора”, казва Валентин. Напоследък пък забелязват, че умират все повече млади хора „Умират хора на по 40, 45, 50 години, а за мен това са млади хора. На трима такива се пада по един над 70-годишен”, казва най-възрастният - бай Георги. А колкото и да е неприятно усещането на едно погребение, признават, че роднините на покойниците са си поръчвали и много нестандартни музикални желания, за да изпратят умрелите. Галин дори си спомня случай, в който са изпращали покойник от ромската махала, а роднините са пожелали да свирят кючек. „Казаха, че това най-много е харесвала и с това я изпратихме. Не ни беше никак приятно, ама нямаше какво да направим, след като покойникът това е искал, ти нямаш избор и свириш. Какво нещо е хората да реват и ти да свириш кючек... дали ни е много приятно?!”, разказва Галин, а бай Георги признава, че се е налагало да свирят хора, валсове, маршове и ред други неща като последна воля на покойниците. По татово време пък са искали от тях да свирят забранени неща като „Шуми Марица”, заради който пък се е влизало в затвора, но въпреки това са изпълнявали кратък откъс.
 
Сватбарският диджей е готованец 
Сватбите днес са много къси според музикантите. Викат ги само докато изпратят сватбата до ресторанта, където ги поема диджеят. „Тоя диджей е готованец. Трябва да плаща наем за оная музика, дето я пуска, мошеник е!”, възмущава се бай Георги и разказва за сватбите от едно време. „Случвало се е като отидем да свирим на сватба в Хърлец и кръстник да живее до "Хидрострой", булката на другия изход на селото и ние вървим пеша и свирим през цялото време”, спомня си чичо Митко. Гошо пък разказва за времето, когато в града са станали дванадесет сватби едновременно. „Имаше традиция едно време, след като мине сватбата, всички да се съберат на центъра след пет часа и един път се случи така, че бяха дванадесет сватби на едно място. Нямаше място за нас къде да застанем”, спомня си тромпетистът, а бай Георги продължава: „Куриозът беше, когато всички сватбари си играят около тяхната си музика, но тия, които се отдалечават от нас, започват да играят по музиката на другия състав, а като ни наближат отново, пак подхващат нашето хоро”, смее се човекът. Имаше и сватба, на която свирихме 48 часа.
И ако преди е важала максимата, че музикант къща не храни, в днешно време нещата сериозно са се променили.
 
Богатият репертоар
Докато са все още на масата и се готвят за началото на репетицията, подхващат темата за репертоара си, който никой не се наема да каже колко точно музикални произведение съдържа, но пък включва всякаква музика, както казва бай Георги. „Ако чуем една мелодия, аз запаметявам нещо, Гошо и Митко също, после и другите, хващаме и я правим за около час и половина”, хвали се бай Георги и казва, че вече пръстите сами знаят къде да отидат. „Хора, маршове и каквото искаш можем да изсвирим”, казва Гошо, а съименникът му допълва, че е много важно да знаеш каква точно музика да изсвириш на събитието, на което са те поканили. „Трябва да знаеш какво се свири на една сватба, когато се извежда булка, след ритуалите, за да създадеш атмосфера”, обяснява той, а като любимо нещо за свирене Михаил казва, че най-много обичат "деветката", което за непросветените като мен означава „Бяла роза” и всичко в този такт. Маршовете също са „специалитет” на оркестъра, а бай Георги признава, че знаят толкова много, че могат да свирят половин ден само това, без да повторят нито един.
 
Музикалните форуми
„Преди се е случвало да ходим по музикални форуми, но това е било преди 89-та година, а сега не”, признават музикантите и си припомнят времето, когато ученическият оркестър е взел награда за най-добър ученически духов оркестър - златен медал. В демократичните години на българската история не са ходили, тъй като липсва ръководител на състава, а и числеността им е малка и не позволява участие. Пари за форума също трябват, а те няма как да си ги осигурят сами.
 
Ромите-музиканти
„Козлодуйски ритми” напълно доказва, че няма расова предубеденост между тях, тъй като двама от членовете на състава са роми. „Има цигани и цигани, българи и българи. Има цигани, които си заслужава да бъдат обиждани. Има и българи, които си заслужава да бъдат уважавани”, казва кларинетистът Кирил. И макар за тях като етнос да е всеизвестно, че музиката и ритъмът са вкоренени в гените им, Кирил обяснява, че не при всички е така. „Разликата между българите и ромите личи само при определена музика и най-много при интерпретациите. При нотирането не може да стане, защото  ромите са слухари”.
 
Изобретателността на музиканта
Като вече утвърдени специалисти на своите си инструменти, членовете на оркестъра продължават и да експериментират. Тъпанджията Михаил се хвали, че наскоро е успял да си направи кавал от една тръба: „Направих дупки и стана, вади някаква мелодия, но не може да се изсвири всичко на него”.
 
Животът на „живата” музика
За живата музика със съжаление признават, че е в упадък, но предвиждат в скоро време да се възроди. „Трябва да има хора като г-н Панов в училищата, за да има жива музика”, казва Кирил, а колегите  му напълно го подкрепят. Според тях е изключително важно с децата да се работи, пък било то и със съвсем скромно заплащане, за да продължи традицията на духовата музика, която е най-характерна за северозапада. „Електронната музика съсипа духовата музика, но същата тази електронна музика ще възвърне духовата, защото електрониката се развива много бързо и в един момент ще тръгне в упадък, докато това не остарява. Живото не се губи”, вярва чичо Митко, а според другите музиканти след около десетина години това ще се случи. "Една веселба не може да стане без жива музика, а само с диджей”, казва бай Георги.
 За бъдещето си обаче не са големи оптимисти, тъй като засега няма кой да ги замести и оркестърът е обречен на разпадане. Момчетата се шегуват, че може да дойде момент, в който да пускат музика в катафалката и изобщо да спрат да ги викат. А мечтите им са съвсем прости - да са здрави и да дойдат няколко млади момчета, които да продължат традицията на козлодуйската духова музика. Фен клубът им е съвсем скромен, тъй като само към един от тях се проявява сериозен интерес.
Единственият изпълнител, чийто концерт желаят да посетят, е Горан Брегович, а огромно желание им е да идат на фестивал в Гуча, където се събират над сто духови оркестъра. „Не ми трябва Джон Ленън, не ми трябва никой”, казва чичо Митко. Тук пък бай Георги се присеща и гласно се възмущава, че българските телевизии и радио станции пускат само английска музика. „Слушам и румънско, и сръбско, и там няма да се чуе английска песен. Хората си пускат само тяхната музика”, възмущава се човекът.
 
Сценичната треска
Сценичната треска също им е добре позната, но казват, че бързо се преодолява, а гафове пък винаги има. Всеки от тях си има своя история, но споделят, че е до време. Никога обаче не си позволяват да използват алкохола като средство да се отпуснат. „Устните изтръпват и не можеш да дадеш това, което трябва да дадеш”, казва бай Георги. За известност също мечтаят, тъй като това си е съвсем нормално нещо и няма нищо лошо.
 
Най-големият бакшиш
Най-големия си бакшиш казват, че са изкарали на една сватба преди много години. „Сезонът на сватбите започваше като станеше виното и продължаваше до февруари. Към края на сватбата се играе едно хоро, казва се "Шареното хоро", на което се пада на колене на този, който организира сватбата и му се свири само на него. Той дава пари на флигорниста - десет лева, а за онова време това са много пари. После се обръщаме и започваме да свирим на този до него и той като види десетолевката, да не остане по-назад, дава и той десет и така на всеки следващ - по десет, по десет. Спомням си, че бяхме пазарили да свирим на сватбата за 80 лв., а изкарахме 280, спомня си бай Георги и казва, че сега няма как в тези времена това нещо да се повтори.
Няма нещо, което да ги накара да спрат да свирят и са категорични, че такова на света не съществува. През годините пък се е случвало някой от тях да отсъства, но състав винаги е имало и доколкото зависи от тях - винаги ще има.
 
Кирил 
Кирил е на 33 години и свири на кларинет. В момента е безработен, макар да е завършил техникума. Признава, че музиката го е привлякла, въпреки че никой в рода му не е музикант. С този занаят се захваща още от училище, когато Евгени Панов го е привлякъл в училищния оркестър. Не твърди, че е перфектен музикант, но след като е в оркестъра, вярва, че има талант.
 
Георги
Георги - шефът пък е на 65 години и свири на флигорна (тромпет). Признава, че всички в рода му са музиканти и с голямо желание е започнал да свири. За пръв път хваща инструмент в осми клас при другаря Панов и вече 50 години е музикант. „Първото нещо, което научих, беше „Младежкия марш”, но той с това започваше да учи всички.
 
Георги
Георги Горчев (бай Георги) е на 75 години и е най-възрастният член на „Козлодуйски ритми”. Свири на баритон, макар първо да е свирил на тромпет. За себе си казва, че е генетично обременен с музиката, тъй като и от двете страни на родителите му всички са музиканти. „Първо дядо ми е кларинетист, баща ми е флигорнист. Чичо ми е флигорнист, другият чичо - тупанджия, аз - тромпет и сега на баритон. От страната на майка ми в Румъния имам дядо цигулар”, казва той и разказва интересна история: „Дядо ми имаше кларинет, който седеше на една поличка. Сложих масата, а на нея един трикрак стол, качих се и взех кларинета. Дядо ми влезе и ме видя. Взе го и го тресна в главата ми, а той се разглоби. Имам белег още. Аз имах желание, но той не искаше”, спомня си той. Трудовата му кариера е преминала като механизатор, тракторист и шофьор на линейка.
 
Митко
Чичо Митко е на 58 години и свири на алт (алта), макар по професия да е автомонтьор и механик. Единственият музикант в семейството му е бил дядо му, който свирел на кавал. С музика се занимава от 70-та година като ученик на Евгени Панов. От ученическата музика преминава в градската и днес е член на „Козлодуйски ритми”, а музиката просто си е в кръвта му.
 
Михаил
Михаил е на 33 години и е тъпанджията на групата. Признава, че заради музиката е пренебрегнал образованието си, за да изкарва пари. Баща му е много добър барабанист, а покойният му вуйчо - тромпетист. Сега работи в магазин и признава, че ще свири, докато е рекъл онзи от горе.
 
Валентин
Валентин, когото наричат Инженера, е на 55 години и е тромпетист. Инженер по образование, музикант по душа, още от пети клас е неразделно свързан с музиката. През годините е свирил на алта, валхорна и се прехвърля на тромпет. Макар да е имал възможност да последва примера на онези, които са се отказали от музиката, казва, че това си е в кръвта и не може да го остави.
 
Галин
Галин е най-младият член на групата и е на 31 години. Свири на барабани и споделя, че това си го влече от малък. Именно заради музиката и той е изоставил ученето и сега работи по програмите за временна заетост. Колкото и да съжалява за избора си тогава, в никакъв случай не би оставил музиката и дори окуражава децата си да се захванат сериозно с това.
 
Силвия Иванова
 
 
 

 

Коментари
До Силвия Иваннова
Дата на публикуване: 05.04.2014 12:35:07
Уважаема Силвия ИванНова,
Първо се научете да си пишете ИМЕТО и след това да работите като ЖУРНАЛИСТ.
Текстът Ви изобилства от правописни и редакционни грешки, като:
\" Хъстът и ентусиазмът\", \"Разлиакта между\" и ...
Жалко за парите, които Ви плаща работодателят
*****
Дата на публикуване: 05.04.2014 22:14:43
Да живее критиката! Без вас, злобари, никога не би имало прогрес. Добре, че само за правописните грешки се хващате. Явно ви липсва \"компромат\" за това чии завивки топли.
ДОБРЕ СТЕ СЕ СЕТИЛИ
Дата на публикуване: 26.04.2014 18:09:25
Благодарим за хубавата публикация! Отдавна трябваше да се поговори с тези чудесни, сърцати и музикални хора. Ако не са те, няма кой да свири в хубави и лоши моменти. Дано да предадат опита си и в Козлодуй отново да се възроди традицията на ДУХОВИТЕ ОРКЕСТРИ, защото сега настъпва нова епоха на на тези оркестри. Вижте Вършец, Гложене и др.


Коментирай

Име

E-mail

Коментирай

Запознах се с условиятa за писане на коментари

* Сайтът не носи отговорност за публикуваните читателски коментари

ВИЖ TV

РАДИО "РИВЪР ФМ" - ТВОЯТ РИТЪМ!

TV програма
В момента програмата на Виж ТВ се актуализира. В най-скоро време ще бъде достъпна и на www.kozloduy-bg.info


Изтеглете вестника в .pdf формат.