Малкият бизнес в малкия град – сигурност или оцеляване

27.10.2013
4 коментара | коментирай
Малкият бизнес в малкия град – сигурност или оцеляване

НАЗАЕМ ОТ "КОЗЛОДУЙ ДНЕС"

Дребният бизнес е на ръба на мизерията.
Често частниците са пред дилемата дали да затворят врати, или да драпат за оцеляване.


Севда и Емил Боянови стават семейство през 1998 година. В Козлодуй заживяват година по-рано. Вече седма година двамата заедно развиват своя малък бизнес, съсредоточен в автосервиз „Боянови”. Осигуряват работата и на още един механик, който работи в сервиза от две години.

Защо решихте да се занимавате с частен бизнес изобщо и защо точно с такъв?
Смея да твърдя, че имахме късмета да напипаме нещата навреме. Всичко тръгна от Емил, който догава работеше като тенекеджия и работата определено му се отдаваше. В същото време това звено, към което се ориентирахме – ауспуси и авточасти - не беше заето от никого. Освен това беше единственият, който се занимаваше със заварки и монтаж на нови гърнета, като изключим само още един човек в града. Това пък бяха достатъчно предпоставки да решим, че определено имаше хляб в този бизнес и пазарът в Козлодуй има нужда от нас. Така се започна и аз, която дотогава бях помощник възпитател в детска градина, скочих при ауспусите.

Смятате ли, че е нужен дълъг опит в дадена сфера, за да можеш след това да развиеш сериозен бизнес?
Не, не мисля, че дългият опит е определящ. Има ли човек желание, ще се научи. Аз мога да бъда пример за това, защото дори и да ми беше чуждо, за мен беше много интересно. И така се научих лесно на тази не толкова женска професия.
Но, за разлика от опита, инвестиция се иска и то доста голяма. Когато започнахме да строим и да уреждаме купищата бумаги, които се изискват, за да започнеш, се наложи да теглим заеми.

Кой беше най-големият риск?
Определено напускането на работата на Емил. Това беше сигурният доход, на който разчитахме основно вкъщи. А за да можем да погасяваме тези заеми, трябваше да имаме сигурен доход. Това си беше огромен риск.

А сега, когато всичко е влязло в релси?
Там е работата, че в частния бизнес никога нищо не е в релсите. Днес имаш клиенти, утре нямаш. Никога не можеш да знаеш колко работа ще имаш днес, утре, другата седмица. И колко доходи ще ти донесе тя. Има моменти, в които стоим без работа и чакаме вратата да се отвори. Има и моменти, в които просто не знаеш откъде да започнеш и с кое по-напред да се захванеш.

Много труд ли се иска?
Много търпение! И усилия, да. Винаги е така, когато работиш с хора – трябва да умееш да бъдеш дипломатичен.

Как ще коментирате бизнес средата в България изобщо и в частност в малък град като Козлодуй?
С риск да прозвучи грубо, но сме категорични, че държавата не подкрепя дребния бизнес. Няма подкрепа, няма облекчения. Това нерядко изправя частниците пред дилемата дали не е по-добре да затворят врати, защото и този месец не могат да съберат пари за осигуровки, или да продължат да драпат, въпреки че ясно съзнават, че работят  на загуба. Да драпат за оцеляването си. Няма такъв град, в който да можеш да си позволиш да живееш нормално с частен бизнес. И за жалост заключението е, че дребният бизнес е на ръба на мизерията.

На вас какво ви коства?
О, понякога много. Но основно в другата насока – семейството. Нерядко се е случвало да пренебрегнем децата, за да можем да си свършим работа. Иначе сина ни отрасна в сервиза покрай нас – в количката – докато стана време да тръгне на ясла. Но две години е бил неотлъчно с нас в колите, по институциите, навсякъде. Дъщеря ни тогава беше на 9 и беше сравнително самостоятелна. При нас в случая е предимство това, че живеем със свекъра и свекървата, които винаги са ни били ръкавичка в това отношение. Коства ни още липсата на време само за нас двамата, макар на практика да прекарваме заедно цялото си време. Неведнъж се е случвало да ходим на почивка на смени – първо единия, после другия – за да сме спокойни, че хем работата ще върви, хем поне единият от нас ще почине малко и ще се откъсне от работата.

Какво продължава да ви мотивира?
Може би безизходицата. Колкото и кофти да звучи – така е. Защото ние вече буквално сме станали роби на собствения си бизнес и, освен да го развиваме, друг избор нямаме.

Клиентът винаги ли е прав?
Ох! /смеят се/ Знаеш ли, понякога е много трудно, когато една жена застане пред един мъж, за да му обясни какво не е наред с колата му. Някои гледат на мен като на майстор, но други се отнасят скептично. Затова се дръпнах настрана и оставих в тези ситуации Емил да се оправя по мъжки. Клиентът винаги е прав дотолкова, доколкото поставя своите изисквания, но уважава специалиста насреща.

Вие на практика сте заедно постоянно. Пречи ли семейният бизнес на отношенията у дома?
Не! Дори помага, защото винаги имаме теми, на които да разговаряме. Понякога се случва и да поспорим за определено нещо, но обикновено тези спорове са плодотворни. Ролите - и у дома, и на работа - разпределяме винаги в движение – когато както дойде.

Мъжете или жените са по-добри търговци?
Определено жените. Те имат повече нюх. Повече такт. Те някак си усещат нещата. А мъжът е този, който дава стимул нещата да се случват. Той дава идеите, а жената е тази, която ги развива по подходящ начин. Тоест, ако мъжът е главата, то жената определено е вратът! И не могат един без друг.

Свобода или сигурност дава частният бизнес?
Повече свобода. Свободата да разполагаш с времето си, както ти самият намериш за добре. От друга страна обаче и ограничава. Защото в един момент ти си даваш сметка, че не можеш да си позволиш да се разболееш примерно – просто нямаш право. Защото работиш за себе си и защото не можеш да разочароваш клиентите. А в днешно време доверието на претенциозния клиент се печели трудно и ако го загубиш – още по-трудно се възвръща.

Какво за вас е успехът?
Малките постижения сами по себе си са успехи. Малките ежедневни успехчета – това, че днес си успял да си купиш нав гайковерт, утре – тресчотка, е успех. Защото си го направил с двете си ръце. Успех е, когато се прибереш, синът ти да те посрещне с рисунка и усмивка до ушите. Всеки един привършващ ден е успех. Целият наниз от малките успехчета, които те карат да се чувстваш жив е един голям успех.
Ние, българите, сме прекалено критични.
Истината е в нагласата на човек - да има желание, да се бори и да не го мързи.

Иво и Рая Матееви са семейство от 1994 година. Семейния си бизнес с производството на бързи закуски започват четири години по-късно – през 1998 г. Днес осигуряват работата на десет души. Същевременно Иво е съдружник и влага енергия и в автомивка „Вами”.

Защо решихте да се занимавате с частен бизнес изобщо и защо точно с такъв?
Когато дойдохме да живеем в Козлодуй, бяхме без работа. Трябваше да се занимаваме с нещо и се насочихме към частния бизнес. Обмисляхме какво точно да бъде и се спряхме на производството на бързи закуски. Защото последното нещо, което ще спре да прави човек, е да се храни. С други думи – решихме, че има хляб в този бизнес. Оказа се, че има свободно помещение за целта и то се намира в нашия район. И така. Тръгнахме буквално от нулата. Макар че аз имах неколкогодишен опит в сферата на търговията, понеже се занимавах с хранителен магазин преди да дойда в Козлодуй.

Смятате ли, че е нужен дълъг опит в дадена сфера, за да можеш след това да развиеш сериозен бизнес?
Хубаво е човек да има опит. Опитът може само да бъде в помощ. Но в крайна сметка човек все започва отнякъде, а в самото начало опитът липсва. Когато се захванахме с бързите закуски, имах петгодишен търговски опит, макар да не е съвсем същото, но пък когато започнах да се занимавам с хранителния магазин – не съм имал опит. Но не смятам, че е определящ. Определящо е мисленето на човек – да има желание да направи нещо, да се бори, да не го мързи.

Много труд ли се иска?
Много! В частния сектор определено това е един от основните фактори и ако той липсва, нещата не се получават.

Как ще коментирате бизнес средата в България изобщо и в частност в малък град като Козлодуй?
И в Козлодуй, и в цялата страна в частния сектор е трудно, но не е непосилно за амбициозния човек. Да, вярно, че държавата не ни подкрепя кой знае колко, но не ни и пречи. Ние – като цяло българите - сме много критични. Никога не ни стига и все искаме повече. Свикнали сме все да намираме кусури на всичко и на всички и да бъдем негативно настроени. Но истината е, че който иска, който се труди – може. Това е единственият начин да постигнеш каквото и да било. С критичност и мрънкане не става. Така че можем да обобщим, че не е съвсем зле – със сигурност може и по-зле.

Кой беше най-големият риск?
Рисковете... Честно казано може би тогава не сме мислили толкова за рисковете като рискове просто защото такива бяха обстоятелствата – така или иначе трябваше да се захванем с нещо и да се занимаваме с него, вместо просто да стоим без работа. Затова в началото не сме претегляли рискове, а заложихме на действието. Но и сега, като се връщаме назад, не можем да кажем, че са били кой знае колко значими, тъй като и самата инвестиция не беше много голяма. Пък и ако човек мисли най-напред за рисковете, може би никога няма и да започне.

А сега, когато всичко е влязло в релси?
Има, разбира се. Винаги има рискове в частния бизнес и няма как да е другояче. Но – пак казвам – ключът е в начина на мислене на човек, в нагласата и в труда. Рисковете са си рискове. Самата работа с хора си е достатъчно трудна и рискована. Това за мен е най-трудното – работата с хората и с персонала. Но това е ежедневието на търговеца.

В тази връзка клиентът винаги ли е прав?
Клиентът винаги е прав! Може да е клише, но е истина и неслучайно е една от търговските максими – изпитана. Това е закон. Много труден за изпълнение /смеят се/, но задължителен.

Вие на практика сте заедно постоянно. Пречи ли семейният бизнес на отношенията у дома?
О, не – в никакъв случай. За работа не се караме. Спорове, разбира се, няма как да няма. Спорим. Но споровете в семейството са нещо, което е нормално и се случва и в семействата, които не се занимават с частен бизнес, нали?! Но чак да пречи на отношенията – не. Няма и време за това. Иначе конкретно в бизнеса ролите са ни строго разпределени. Рая се занимава предимно със заведението за бързо хранене, докато моето време е ангажирано повече в автомивката. Вкъщи разпределяне на роли няма просто защото и двамата се прибираме у дома само, за да преспим. Домакинската работа си е нейно задължение, но за готвене време не остава.

Какво ви коства?
Ами, какво ни коства... Свободното време донякъде. Донякъде, защото не му отдаваме такова значение. По-скоро времето за детето. Цвети е научена да се оправя сама. Тя си стои вкъщи, ходи на училище, ходи на балет... Но може би това е, за което е жалко, че все не остава повече време – семейната идилия. И спокойствието.

Мъжете или жените са по-добри търговци?
Не може да има разделение по такъв белег. Зависи от човека - един мъж може да е перфектен търговец, но по същия начин и една жена може да бъде. По принцим мъжете като че ли са по-борбени, повече искат. Чисто като съотношение на едните спрямо другите. Може би от десет мъже половината ще искат да се развиват и ще са готови на всичко, докато от десет жени броят на борбените ще е около три.

Свобода или сигурност дава частният бизнес?
Свобода. За сигурност – не можем да кажем, въпреки, че ние се чувстваме спокойни. Но дава свободата да вземаш решения сам, да носиш отговорността за тях и да разпределяш собственото си време така, както сам намериш за добре.

Какво за вас е успехът?
Успехът е признанието. Признанието, че си се справил добре с това, с което си се захванал. И се постига с много труд. Затова с ръка на сърцето можем да кажем категорично, че се чувстваме успели. 


Петя Дилова




 

Коментари
Бай Колйо
Дата на публикуване: 29.10.2013 10:11:08
Изключително доволен съм и от двете семейни фирми. Едното семейство се грижи за колата ми, а другото за стомашния ми уют! УСПЕХ!!!
sandral
Дата на публикуване: 26.06.2017 19:46:46
Здравейте на всички, Казвам се Сандра Канине, аз съм от Алабама, руски, съм тук, за да свидетелствам за това как получих заем от г-жа jasmin noor World Loans Company {(jasminnoorloancompany@gmail.com)}, след като кандидатствах два пъти от различни Заемодатели, които твърдяха, че са заемодатели тук, този форум, мислех, че тяхното кредитиране е реално и се прилага, но те никога не ми дадоха заем, докато един мой приятел не ме запознае с г-жа jasmin noor World Loans Company, която обеща да ми помогне с кредит На моето желание и наистина го направи, както той обеща без никаква форма на закъснение, имах съмнения, но никога не се възползвам от вярването. Никога не съм мислил, че все още има надеждни кредитополучатели, докато не се срещнах с г-жа jasmin noor, която наистина ми помогна с кредита и промени живота си към по-добро. Знам, че все още има много добри кредитори там, но бих ви посъветвал там да търся надежден кредитор, който да изпробва г-жа Jasmin noor World Loans Company, грижата и разбирането му. Не знаете дали имате нужда от спешен заем или искате финансиране за вашите проекти. Така че не се колебайте да се свържете с г-жа jasmin noor World Loans Company днес. Неговият имейл адрес е (jasminnoorloancompany@gmail.com)
Клиент
Дата на публикуване: 30.07.2017 08:16:31
Изключително доволен останах от посещението си в сервиза,там срещнах професионализъм,разбиране и най-важното ведро настроение...::))
Добри майстори!!!! Продължавайте напред!!!
остап бендер
Дата на публикуване: 07.08.2017 09:36:43
който може, успява в живота, който не може, продължава да драпа напред!късмет на всички!


Коментирай

Име

E-mail

Коментирай

Запознах се с условиятa за писане на коментари

* Сайтът не носи отговорност за публикуваните читателски коментари

ВИЖ TV

РАДИО "РИВЪР ФМ" - ТВОЯТ РИТЪМ!

TV програма
В момента програмата на Виж ТВ се актуализира. В най-скоро време ще бъде достъпна и на www.kozloduy-bg.info


Изтеглете вестника в .pdf формат.